Паметника Шипка

100 000 българи се качват на чутовния връх за освещаването на Паметника на свободата на Шипка през 1934 г. За освещаването е отправена обща покана към целия български народ. Идеята е да се обърне подобаващо внимание на останалите живи по онова време опълченци – около 80 души. На 26 август 1934 г. Паметникът на свободата е осветен от старозагорския митрополит Павел, събитието е оповестено със 101 топовни салюта. Цар Борис Трети прерязва лентата и произнася първата реч. После сам отключва вратата на монумента и поднася венец. След тържеството всички гости са почерпени с войнишка чорба, приготвена в армейски кухни, в общи столови на открито.

Издигането на паметника обаче е свързано с много трудности. През 1920 г. живите ветерани опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Първите строители обаче се уплашили от суровите условия в Балкана и избягали. Тогава инж. Иван Данчов и арх. Минчо Заеков от комитета за изграждане на паметника намират един друг майстор – Пеньо Атанасов и той той тръгва към върха, пише журналистът Ваньо Стоилов в книгата си “Милиони стъпала към Бога”*. “Като се разбра, че дори път дотам няма, че с катъри едва се излиза, бая се замислих. И аха да се откажа… Добре, но заедно с нас катери върха един старец, дългата му брада съм запомнил. Касиерът на комитета по строителството, бивш опълченец. Води ме той на Орлово гнездо, намери едно окопче, па като се хвърли земята да целува и плаче: “Младо майсторче, ей тука два пъти са ме ранявали, що хора загинаха. Моля те, веднъж да го видя вдигнат тоз паметник, пък да ме прибере земята.”

Връх Шипка

Уплаших се от себе си, право ти казвам. Хората тук за свободата гинели, а аз на един вятър да се дам. Подписах договора. Най-напред искали върху Орлово гнездо да строят паметника, но мястото било тясно. Тогава решили по-настрана. Камъка го вадехме от площадката до Руския паметник, пък пясъка от Казанлъшко карахме с каракачански катъри. Та така ден след ден, три години и нещо”. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.

*Снимките са от книгата на Ваньо Стоилов “Милиони стъпала към Бога”

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *