Приготвянето на кускус е стара традиция, почти забравена у нас през последните години. Все още има селища обаче, в която красивият ритуал по направата на зърнената храна е запазен – Смилян, Сърница, Брезница, Гьоврен…Седенките за кускус са били не само за приготвянето му, но и място за размяна на любовни знаци и обети.
Може би най-древното тракийско светилище в българската част на Странджа се намира в местността Мишкова нива. То е трудно достъпно и слабо проучено, макар че още в началото на ХХ век братя Шкорпил навлизат в Странджа планина и откриват Голямата могила. В основата й се виждат огромни мраморни блокове, а височината й е близо 8 метра.
Бонбони от смокини, руло от смокинов пестил, ликьори от южния плод и сварена на място смокинова ракия представиха участниците в седмото издание на Фестивала на смокинята в пазарджишкото село Ветрен дол
Безплатно посещение на Асеновата крепост предлага на 21 септември 2020 г. местната община. Поводът е ежегодната кампания “Европейска седмица на мобилността”
Любимото ястие на Александър Сергеевич Пушкин – пожарските котлети, са увековечени от поета в стих.
Едно от най-големите тракийски светилища у нас, което съществува повече от 3400 години, е Бегликташ край Приморско. Макар братя Шкорпил да съобщават за него още през 1930 г., то е открито от изследователите едва през 2001 г.
Мановият мед е много полезен и от древността е познат като дар от природата. А Странджанският манов мед е особено ценен, защото само в планината Странджа расте дъбът от вида благун.
Районите на планините Странджа и Сакар у нас винаги са били най-слабо населените. Затова през 1982 г. Министерският съвет приема прочутото 22-ро постановление, известно и като плана “Странджа-Сакар”, приканващо младите да заселят изостаналите райони на българска територия.
Знаете ли, че в Странджа съществува билка от епохата на терциера преди близо 60 милиона години и оцеляла след последния ледников период?
Около устието на река Велека се срещат и трите вида делфини в Черно Море – муткур (морска свиня), обикновен и афала