Реселешки воден лук

Реселешкият воден лук е сред ценните кулинарни бижута на българската трапеза. Отглежда се от близо 600 години в село Реселец, недалеч от Червен бряг, и до ден днешен продължава да вирее само и единствено там.

Част от качеството и характерния вкус на реселешкия лук се дължи на особеностите на района, в който се отглежда. В североизточната част на Западния Предбалкан често се срещат скални феномени, получени в резултат от ерозионното действие на дъждовете и специфичната напуканост на варовиците.

Друг важен фактор е обилното поливане на растението с вода от местните реки – Ръчене и Белилката. Смята се, че водата е силно алкална, поради близостта на известния Карлуковски карст. Водата от река Ръчене се отводнява в спецален канал, затова мнозина наричат село Реселец „Малката Венеция”.

Китното селце е основано още през 1430 г. и се смята, че оттогава датира и основният поминък на селото. Най-големият производител на Реселешки воден лук е Атанас Атанасов, който стопанисва около 1000 дка. “Лукът се полива ежедневно, обира се до август, плете се в плитове и трае до първите дни на януари”, казва Атанас.

Главите на Реселешкия воден лук са закръглени и са с различна форма. Капковидните са по-трайни и издържат по-дълго при съхранение. На цвят варира от розово-лилав до жълто-кафяв. Благодарение на редовното поливане, лукът е с крехки и сочни месести люспи. Вкусовите му качества са силно изразени и много по-различни от тези на обикновения лук – вкусът му е по-скоро сладък, отколкото лютив. Богат е на минерали и соли и е доказано лековит срещу диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Може да се консумира пресен, но и да се използва в различни рецепти за салати, баници, плънки, яйца и сирене. Местните хора правят традиционните „лучници”, добавяйки лука в питки и тестени изделия. „Специфичното в този лук е, че е изключително сладък – най-сладкият в България. Досега, който го е опитал, винаги се е върнал, да си закупи отново, защото е останал много очарован от неговите вкусови качества“, казва Атанас Атанасов.

Семената, от които се отглежда Реселешкия воден лук, се поддържат от местните производители. Посаждат се през април в специално пригодени за целта лехи – скилидките всъщност не се садят, а се лепят в калната вада. Нужно е растенията да се покрият с найлони и да се отглеждат в импровизирани парникови тунели. По този начин се предпазват от премръзване, причинено от пролетните слани.

Реселешкият воден лук се разсажда през май месец, а за да се осигури максимално напояване е добре да се посади близо до реката. В противен случай е необходимо да се изградят специално пригодени напоителни вади или системи за капково напояване.

До края на октомври лукът се прибира и след леко просушаване се плете на сплитове. На пазара лукът се продава както на плитки, така и насипно. Реселешкият воден лук представлява и голям интерес за търговците. През минали години цената му се покачваше постоянно, като на места е достигала и до 2 лева за килограм. Затова всяка къща в селото отглежда Реселешкия воден лук. Местните споделят, че седмица след сплитането вече са продали цялата си стока.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *