България се присъедини към Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ (Iter Vitis) – престижна мрежа от винени дестинации, призната от Съвета на Европа. Новината беше обявена в Националния пресклуб на БТА в София от министъра на туризма Мирослав Боршош в присъствието на представители на държавни институции, браншови организации и международната федерация Iter Vitis.
Какво означава присъединяването към Iter Vitis за България
Членството на България в Iter Vitis е резултат от дълъг процес и е стратегическа стъпка за позиционирането на страната като разпознаваема винена дестинация в Европа, изтъкна министър Боршош. Според него включването в мрежата ще:
- засили международната видимост на българските вина и винените региони;
- подпомогне развитието на винения туризъм;
- създаде допълнителен стимул за икономическо развитие на регионите, свързани с лозарство и винопроизводство;
- насърчи и вътрешния туризъм, като привлече повече български гости към винените маршрути у нас.
Виното като част от икономическия и културния образ на страната
Министърът на земеделието и храните Георги Тахов определи виното като важен елемент от съвременния икономически профил на България. Той припомни, че по българските земи винопроизводството има хилядолетни корени и че природните условия – климат, тероар и почви – създават отлична база за развитие на съвременен винен туризъм.
Винените маршрути не са значими само за туризма, а и за самите производители – те дават възможност уникалните български вина и свързани продукти да достигат до повече потребители, включително и до все по-голям брой чуждестранни гости.
България – важна част от винената карта на Европа
Емануела Панке, председател на федерация Iter Vitis, определи България като „ключов елемент“ в европейската мозайка на винопроизводството и винения туризъм. Страната ни става 25-ият член на маршрута Iter Vitis – един от официалните културни маршрути на Съвета на Европа, сертифициран през 2009 г. Тя припомни, че при кандидатстването за създаване на винен маршрут още през 2007 г. се е наложило да бъде доказано, че виното е част от културата на Европа. Днес това вече е признато и програмата има за цел да повдига и добавя стойност към богатото културно наследство на континента.
Панке открои и специфичния принос на България – не само чрез археологически и исторически богатства, но и чрез местните автохтонни сортове като Мавруд и Димят, които показват биологичното разнообразие и свидетелстват за цивилизациите, оставили следа по тези земи.
Признание и отговорност за българския винен туризъм
„България вече е част от голямото семейство на европейските винени маршрути“ – с тези думи Петя Минкова, председател на Българската организация за винен туризъм, описа значението на членството.
Тя акцентира върху няколко ключови аспекта:
- това е силен знак на признание за българските изби и винени региони;
- страната се утвърждава като легитимна европейска дестинация за винен туризъм;
- с признанието идва и ангажимент – поддържане на високо европейско и международно качество на услугите и продуктите.
Предстои експертно обсъждане и въвеждане на стандарти, категории и дефиниции за винените маршрути у нас, както и активно използване на натрупания опит и добри практики от европейската мрежа Iter Vitis.
Европейски печат за качество и нови възможности
Емил Коралов, представител на Българската асоциация на винените професионалисти, определи присъединяването като значима, но едва първа стъпка. Според него членството в Iter Vitis носи три основни ползи:
- Европейски знак за качество – маршрутът дава своеобразен „печат“, че българските винени региони и маршрути отговарят на определени стандарти;
- Достъп до европейска мрежа – Iter Vitis е платформа за маркетинг, обмен на опит и реализиране на съвместни проекти, от която България може активно да се възползва;
- По-голяма видимост – българските винарни ще станат по-разпознаваеми за европейската винена публика, за туроператорите и за специализираните медии.
Символичен финал на процеса – в деня на новото божоле
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев отбеляза символиката в това, че процесът по присъединяване на България към Iter Vitis завършва именно в деня, в който традиционно се посреща новото Beaujolais nouveau – третият четвъртък на ноември.
Той припомни, че началото на процедурата е поставено по време на домакинството на България на деветата Глобална конференция за винен туризъм на UN Tourism в Пловдив.
Вълчев изрази и лична надежда традицията за посрещане на новата реколта вино да се утвърди и у нас, подобно на Франция – и свърза този символичен жест с днешното „посрещане“ на България в Европейския път на виното.
С присъединяването си към Iter Vitis България не просто се нарежда до водещите винени дестинации на Европа – тя заявява амбиция да развива устойчив винен туризъм, да пази местните сортове и да разказва чрез виното своите културни, исторически и кулинарни истории пред света.
