Български черни миди

Българските черни миди – превъзходен вкус, нежен цвят и морски аромат

Черните миди са един от най-вкусните и ароматни представители на морските дарове. Това, което ги прави наистина уникални е гладкото и деликатно месо, както и миризмата, която носи дъха на море. Те са изключително вкусни, здравословни и прекрасен естествен източник на протеин, затова през последните години консумацията на българската черна мида е скочила три пъти, а деликатесът е сред петте топ ястия, предпочитани от туристите по морето.

Повечето хора предпочитат да похапват миди в някое приятно капанче по крайбрежието. Други пък биха си уловили и приготвили сами невероятно мидено ястие. В случай че бъде избран втория вариант, трябва да се заредите с достатъчно енергия за едно наистина дълго гмуркане и събиране на миди.

За щастие, отглеждането и култивирането на черни двучерупчести миди в България напредва доста бързо през последните години и вече спокойно могат да бъдат закупени от веригите магазини в по-големите градове. Само между 2006 и 2009 г. мидопроизводството у нас е нараснало почти 4 пъти. Мидените ферми в България са близо 20. Някои от стопанствата продават само и единствено у нас, а производството на други е насочено към външния пазар.

Български черни миди

Черната мида е първия вид двучерупчесто мекотело в Европа, за което има доказана информация. Първите запазени сведения датират още от далечната 1235 г., когато във Франция морският деликатес е бил култивиран на дървени колове. По-късно тази морско-стопанска дейност се разраства и превзема целия европейски бряг. Други източници споменават, че мидите са били познат хранителен източник на хората още в древността.

Напоследък все по-често се твърди, че мидите трябва да бъдат разглеждани като суперхрана. В 100 грама черни миди се съдържат само 86 калории, разпределени в изключително чисти и много лесни за храносмилане протеини. Що се отнася до съдържание на белтъчини, черните миди и говеждото са на почти един и същи процент, но с тази разлика, че при морския дар съдържанието на калций е близо 10 пъти повече, а на фосфор почти 2 пъти.

Цялостното съдържание на черни миди изглежда по следния начин: 8-10% белтъчни, 1,5% мазнини и 1,5-3,5% въглехидрати, от които повечето гликоген (енергията, която използва тялото ни за ежедневните си физически натоварвания). Морският деликатес е и доста богат на йод, калций, желязо, мед, фосфор, манган, арсен, кобалт, всякакви витамини от група В, а също така С и А.

Мидена ферма ресторант

Предвид начина на хранене на мидите съществува схващане, че има опасност от натравяне при консумация. Мидите се хранят, като засмукват вода през двата си чифта хриле, в резултат на което филтрират малките частици като зоопланктон, фитопланктон и всякакъв друг вид органични материи. При нормална температура на морската вода от 16-17 °C, мидите филтрират между 70 и 80 литра вода на денонощие. Поради този факт е добре, ако сте решили сами да си съберете миди, да избягвате големи пристанища или твърде застоели води, които не се отичат никъде.

Що се касае до култивираните миди, те се отглеждат в чисти води и редовно минават редица тестове, както и на средата, в която се отглеждат. Интересен факт е, че според специалисти в Черно Море не съществува токсичен фитопланктон, което до известна степен опровергава тезата за потенциално натравяне с тази деликатесна храна.

Българската черна мида превъзхожда доста конкурентите си, благодарение на своите вкусови качества. Това се дължи на факта, че Черно море е с по-ниска соленост на водите и именно заради това черните миди, отглеждани у нас, са изключително търсен продукт от шеф готвачи и кулинари. Цветът на месото при женските варира от жълт до оранжев, докато при мъжките миди той е бледо кремав. За набавянето на килограм чисти мидени ядки ще ви бъдат необходими около 4 килограма миди с черупка.

Български черни миди

В различните държави рецептите по приготвянето на черни миди много варират. Във Франция например най-често срещаният начин сервиране е „по провансалски” – с добавено масло, чесън, лук, домати, магданоз и бяло вино. Испанците пък ги слагат в паелята. Рецептата за пълнени миди е най-често срещана у нас и в съседна Турция, а гърците пък са известни със своите „миди саганаки” – с добавено сирене и домати.

Без значение коя рецепта ще изберете, основните стъпки при приготвянето на черни миди са  сходни. Първо мидите се задушават в собствен сос, вино или подправки, докато черупките им не се отворят. Тогава се изваждат ядките и започват истинските кулинарни приключения на този, който ги приготвя.

Български черни миди

Интернет е пълен с изкусителни рецепти за приготвяне на черни миди, но ако все пак искате да опитате нещо доказано, може да посетите някой миден ресторант в мидена ферма по родното Черноморие. Хората, които не са запознати, ще останат учудени колко различни и разнообразни рецепти с миди съществуват, от мидени кюфтенца и сърмички, та чак до десерт с фламбирани ябълки. Част от това се дължи на неповторимия морски аромат на мекотелите,  който се комбинира изключително успешно с други храни.

Ако сте решили да приготвяте миди сами и не се чувствате като шеф готвач от риалити предаване, ви съветваме да се придържате към по-семплите рецепти. Тайната на вкусно приготвените миди се крие в това те да бъдат грижливо почистени от всички полепнали организми, а „мустачките”, които ги свързват със скалите – да бъдат откъснати. Препоръчително е черните миди да се накиснат в студена вода за около 20 минути, да се отцедят, а след това тези с отворени черупки да бъдат незабавно премахнати.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *