Банго Васил

Банго Васил е циганската Нова година – празник, свързан с обичаи, вярвания, пожелания за здраве, берекет, благоденствие, семейно и лично щастие през настъпващата година. При различните групи роми се празнува два дни – 13 и 14 януари или три дни – 13,14 и 15 януари. През тези дни специално внимание се отделя на обредната трапеза. Стопанката с помощта на дъщери, снахи, внучки, приготвя големи количества от ястията, за да има за многобройните гости през празниците. Традиционно при всички групи се завиват сарми от зелеви листа, а кардарашите пълнят и чушки. При фичерите стопанката поставя метална пара за късмет. Най-отгоре в тенджерата слага дряново клонче за здраве.

Сарми и печена птица са задължителни на трапезата за Банго Васил

В този ден във всяка къща се точи баница, в която има късмети – метална пара и дрянови клончета с наричания. За трапезата си футаджиите приготвят три вида баница. Замесва се и питка. По традиция при тракийските калайджии – върху сложеното в средата бяло яйце кръстосват две ивици тесто. Бургуджийките украсяват питата с изображения на подкова и кръст – за късмет. Лингурарите, лахо и тракийските калайджии колят „курбан“ – гъска или патка, а фичерите – кокошка. Обичаят е да се пече пълнена и да се сложи цяла на масата, „за да е пълна къщата“. Кардарашите поднасят цял сварен пуяк, а бургуджиите – петел с ориз. За да е богата трапезата през цялата година, масата е отрупана и със сладкиши – баклава, кадаиф.

Банго Васил

Банго Василий се празнува от всички цигански общности у нас. Сред тях е и тази в Пазарджик, където живеят над 10 000 роми. Те принадлежат към групата на йерлиите – потомци на ромите, дошли от Мала Азия в първите векове на ромски миграции. Ромите в Пазарджик наричат циганската Нова година и Василица, а новата година е символ на възраждащия се живот. Тук ромите празнуват три дни – от 13-15 януари. На 13 срещу 14 се посреща ромската Нова година. След като семейството се събере около празничната трапеза, вратата на къщата се заключва до полунощ, за да не избяга берекетът.

На Банго Васил младите вземат прошка от по-възрастните, за да започнат новата година „на чисто“

На 14 януари – Банго Васил, младите вземат прошка от по-възрастните, за да започнат новата година „на чисто“. В представите на пазарджишките роми Банго Васил е овчар защитник на ромите с крива гега, дълъг ямурлук до земята и с гугла. Наричан е Банго, защото бил куц, т.е. куцият Васил. Битуващите легенди за него тук са две. Според първата, Банго Васил спасява давещо се ромско дете, а в другата – той е представен като спасител на бягащ от неприятелите циганин. Ромите започват да се готвят за празника 3-4 дни по-рано. Специално внимание отделят на подготовката на празничната трапеза. На нея задължително присъства гъска, а някои семейства приготвят и пуйка. Птицата трябва да бъде здрава и охранена, за да е на берекет. Приготвя се задушена със зеле, и много рядко с ориз или картофи.

Банго Василий

За този празник трапезата трябва да бъде пълна, за да е „пълна и равна“ все така и през годината, затова върху нея се нареждат всички сготвени ястия – задължително нечетен брой (обикновено 7 или 9). След като всички членове на семейството са около масата, най-възрастната жена прикадява масата с тамян, а през това време около масата не се говори и се пази тишина. Централно място на празничната трапеза заема питата, омесена от най-въз¬растната жена в семейството и украсена с паричка. Може да бъде солена или сладка в зависимост от предпочитанията на семейството, винаги обаче кръгла, с украса във формата на слънце от тестена лента или украсена с набождания от вилица. Хлябът не се реже, а се чупи – тоест осмисля се като жертвен хляб (безкръвна жертва).

Ромите сурвакат водата по стар езически обичай

Хлябът е общуване, връзка между членовете на семейството, между природата и човека, а също и между човек и Бог. Важен момент от това общуване е раздаването на хляба след разчупването му от най-възрастния мъж в семейството. Оставят се по едно парче за Господа и за къщата, които стоят на масата до края на вечерта и после се изяждат. На който се падне паричката от питата, излиза навън и с пари в себе си (за да има пари през годината) сурвака водата по стар езически обичай. Сурвакат се чешма и кладенец, за да върви по вода, да има берекет през цялата година. След това влиза вътре, сурвака всички и благославя всички да са живи и здрави. На който се е паднала паричката, той ще е най-късметлия през годината. Паричката после се прибира от бабата и се пази цяла година. Задължителни за трапезата са сърмите от зелеви или лозо¬ви листа с ориз. Завивайки ги, стопанката благославя: „Колкото зрънца ориз, толкова дечица и берекет в тая къща!“

Банго Васил

Баницата с късмети обикновено е тиквена, зелева или със сирене. Късметчетата включват берекет в къщата, здраве, благоденствие. Два-три дни преди празника домакинята приготвя и баклава с орехи. От изсушени плодове приготвят ошав. На трапезата присъстват също фасул, пресни плодове и варено жито, като символ на плодородието. Пръв започва да се храни най-възрастният от семейството. Никой не се протяга на масата, защото „никой не е по-голям от хляба”, а това води и до немотия. Ако по време на храненето се разсипе сол, „това не е на добро”. Падне ли хляб под масата, веднага се вдига и се прелива с малко винце – за Бог да прости.

Ромите молят Банго Васил за късмет, здраве и богатство

На празника ромите молят Банго Васил, пеейки:

По нашите къщи, късмет голям да дойде,
младите ще целуват ръцете,
а старите прошка да дадат,
голяма патица те ще заколят.

Дай ни Василий късмет и здраве,
богатство за всички хора,
късмет през новата година,
да бъде на късмет циганската Василица!

Статията е по материали от научните изследвания “Василица в Пазарджик” на Мария Йорданова, и „Цигански/ромски празници и обредна трапеза“ на доц. д-р Евгения Иванова и Велчо Кръстев,  публикувани в т. 1 и т. 3 на „Храната – сакрална и профанна“, Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *