Планина Беласица

Беласица – граничната планина на водопадите и вековните кестенови гори

В най-югозападните български земи се издига тайнствената планина Беласица, разположила зелените си склонове в три държави – Гърция, Македония и България. Днес все още не е проучена добре. Причина за това е, че до преди двадесет години е била част от граничната зона и достъпът до нея е бил ограничен. Затова Беласица все още може приятно да изненада пътешествениците, а и самите учени. След двучасово изкачване сред смесени гори от бук, кестен и чинар, се стига до скалисто, тясно и дълго било. Там се разкрива гледка към езерото Дойран в Македония, гръцкото езеро на пеликаните – Керкини, и високите върхове на Пирин. Планината е известна с отвесните си ридове и необичайния видов състав на горите.

Покрай буйните реки и водопади се извисяват величествени чинари и кестени, някои от които на повече от 500 години. Според експерти горите с източен чинар и питомен кестен са с ограничено разпространение по нашите земи, а тук на места може да се наблюдава смес от двата вида, което прави Беласица уникална – подобно съчетание не се среща никъде другаде по нашите земи. В безлеслената част на Беласиця могат да се видят редки видове орхидеи, а старите букови гори са изпълнени с изобилие от дребни грабливи птици и кълвачи. Освен с вековните си насаждения от питомен кестен, планината изненадва с множество водопади, почти над всяко село.

Планина БеласицаБеласица е богата на различни животински и растителни видове – над 1200 растения, понеже се намира на климатична границата между средиземноморски и преходноконтинентален регион. От редките и застрашени видове, 102 се срещат по тази територия, а 38 са включени в Червената книга на България. Двадесет и пет от растенията са разпространени само в определени балкански области – ендемити, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Сред редките растителни видове е и албанският крем, който е критично застрашен вид, както и вечнозеленият иглолистен храст – обикновен тис.

На територията на Беласица все още се откриват нови видове за науката. Сред насекомите са открити тридесет и шест вида, които са ендемити. Четиридесет и четири редки видове и три реликтни вида, чиито вид е по-стар от преобладаващата част насекоми. В природния парк могат да се видят осем вида земноводни, повече от 50 бозайници, сто и двадесет вида птици и петнадесет вида влечуги. В подножието на планината има огромно находище на царска папрат и две защитени местности – „Бабите“ и „Топилище“. През 1988 година е обявен резерват Конгура на площ от 1312 ха с цел да се опазят естествените горски екосистеми от бук и кестен.

Планина БеласицаПланът за управление на парка има за цел да опази и увеличи вековните гори в планината. Лесовъдска дейност в два процента от горския фонд , където са разположени вековните гори е забранена. Брането на питомен кестен се извършва по определен начин. Местните вече имат добри традиции за брането му и подхождат природосъобразно към събирането, за да има реколта и следващата година. Клоните трябва да се опазят от прекършване. За парк „Беласица“ изображението на кестен е запазена марка. То е лансирано през 2010 година, когато се провежда ежегодният празник на кестена. Богатото био и растително разнообразие, както културно и историческо наследство на района създава предпоставка не само за вътрешен, но и за международен туризъм. Планира се създаване на защитена трансгранична територия в трите държави и интересни тристранни маршрути за туристи.

В най-високата част на планината, откъм нашата територия, е връх Радомир, висок – 2029 м. През 2007 г. Беласица е обявена за нов български природен парк. Тя е част от „Балканския зелен пояс” и от европейска екологична мрежа – „Натура 2000”. Екомаршрутът до беласиишкия водопад Мангъра е част от нашия тур „В планината на сладките кестени“.

Снимки от изложбата „Водопадите на Беласица“/ Природен Парк „Беласица“

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.