Традиции

Банго Васил

Банго Васил – циганската Нова година с пита, печена птица и сурвакане на водата

Банго Васил е циганската Нова година – празник, свързан с обичаи, вярвания, пожелания за здраве, берекет, благоденствие, семейно и лично щастие през настъпващата година. При различните групи роми се празнува два дни – 13 и 14 януари или три дни – 13,14 и 15 януари. През тези дни специално внимание се отделя на обредната тра¬пеза. Стопанката с помощта на дъщери, снахи, внучки, приготвя големи количества от ястията, за да има за многобройните гости през празниците. Традиционно при всички групи се завиват сарми от зелеви листа, а кардарашите пълнят и чушки. При фичерите стопанката поставя метална пара за късмет. Най-отгоре в тенджерата слага дряново клонче за здраве.

Обредна трапеза

Топеник, мисирка на прът, “чест” фасул и рачел с парá – любимите обредни храни в Перущица

Традицията по приготвянето на обредни храни за семейни, календарни, църковни и общоселски празници е запазена в Перущица до 50-те години на XX век. Основните обреди са сватба, погребение, различни религиозни празници.

Васильовден

Кефал плакия, паламуд със зеле и Васильова пита – блюдата за Васильовден в Анхиало

Васильовден е един от най-тачените празници в Анхиало. Заедно с Йордановден, той заема особено важно място в празничния цикъл на жителите на старо Поморие. Анхиалци са посрещали Бъдни вечер скромно, като за трапезата са приготвяли само постни ястия, за които не са използвали дори олио. За десерт са правели саралия, наречена „газоти милина”, защото се свива. Парчетата саралия се опичали във фурната, приготвял се сладък сироп и докато е още топъл се пускали в него, след което се вадели едно по едно, отцеждали се в тава и се поръсвали отгоре обилно с пудра захар. По този начин сиропът се задържал в самата саралия.

Обреден хляб

Хлябът – магическият символ на живота, плодородието и благоденствието

Храната има магически свойства и в традиционната култура има широко приложение като атрибут при извършването на едно или друго магиче­ско действие. Така голяма част от гаданията и любовните магии са извършвани с хляб, сол, лук, чесън, орехи, яйца, ябълки. В поредица от няколко статии ще разкажем за магическите свойства на храната, в които българинът е вярвал. Хлябът се при­ема за символ на живота, на здраве, благоденствие, единство, с него се свързва осигуряването на плодородие. Във всички цивилизации житото символизира плодовитостта, зачатието, пробуждащия се живот, изобилието от земни и отвъдни блага, познанието, което води към вечен живот.

Еленски бут

Изкуството на Еленския бут

Във всяко село или махала около град Елена съществуват за¬пазени стари семейни рецепти и технологии за пригот¬вянето на най-известния тук специалитет – Еленския бут. Еленчани консумират месото на заколеното преди Коледа прасе целогодишно.

Високо пеене Долен

Високото пеене от селата Долен и Сатовча влезе в списъка на ЮНЕСКО

Многогласното пеене, което е познато още като „високо пеене” в селата Долен и Сатовча, вече е вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Високото пеене представлява специфично изпълнение на народни местни песни, което възниква в с. Долен. По-късно е пренесено и в с. Сатовча от жените, които са били изселници или ставали снахи там. Днес този вид пеене е пред изчезване, тъй като в Долен са останали само 4 баби от певческата група, която изпълнява тези песни.

Пищюмали Баничан

Приказки за вълната в шарените чорапи и пищюмали на село Баничан

През вековете в малкото пиринско селце Баничан, Гоце Делчевско, се е запазила една уникална българска традиция: плетене на шарени вълнени чорапи и тъкане на пъстри престилки, наричани от местните пищюмали. Това не е обикновено плетене с прежда от естествена вълна, а живописно съчетание на цветове и орнаменти, които имат определено значение и пренасят информация за бита, светоусещането на някогашните българи, християнските вярвания, семейството, морала, човешките взаимоотношения.

Фабрика за персийски килими в Костандово

Персийските килими на Костандово красят кралските дворци в Западна Европа

Една стара традиция по ръчното тъкане на персийски килими стигна чак до Версайския дворец, резиденцията на британската кралица и много луксозни имения в Западна Европа и САЩ. Родопското градче Костандово в Чепинската Котловина е сред най-старите селища в региона и едно от малкото в страната, където ръчното тъкане на килими се е запазило в чистия си вид. Килимарският цех в Костандово, в който сръчните ръце на около 30 жени предат, режат и превръщат преждата в произведения на изкуството събужда любопитството на всеки новодошъл.

Свиленградско малеби

Свиленград цял век пази тайната на кадифеното малеби

Вече цял век един град пази тайната на древен, кадифен на вкус, сладкиш – Свиленградското малеби. Днес само една фамилия знае секретната рецепта и продължава неговото производство. В семейния сладкарски цех външни хора не се допускат, не са позволени и снимки, защото рецептата, технологията и инсталациите за производство са част от дълбоко пазената тайна. В нея ще бъдат посветени участниците в гастро тура “Вино, Сакар и Свиленградско малеби – неочаквано добра комбинация!”. Дегустацията на Свиленградско малеби е във фокуса на това пътешествие назад в миналото, сред дебрите на историята, вкусовете и виното.

Тъкане на колани с кори

Пролетен панаир на занаятите представя над 50 майстори

Над 50 майстори и калфи ще се включат в Пролетния панаир на занаятите, който започва в 10.00 ч. в четвъртък, 20 май, на ул. “Райко Даскалов” (Малката Главна) в Пловдив.