Черепишкият манастир „Успение Богородично” е построен по времето на цар Иван Шишман и е сред любимите места на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Намира се в Искърското дефиле, на около 85 км от София и 25 км от Враца. Възникването му е свързано с историята на средновековния “Коритен град”, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име манастирът носи от белеещите се кости на Шишмановите войници, загинали в битката с поробителите през 1396 г.
В църковния историко-археологически музей в София се съхранява типик на Черепишкия манастир от 1396 г., в който се казва, че светата обител е била разрушена по време на битката.
По време на османското робство Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван няколко пъти. В началото на XVII век манастирът е възстановен с помощта на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква.
В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е важно просветно и културно средище. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, сред които уникалното “Черпишко евангелие” от XVI в. със златни корици и изрисувани библейски сцени, както и “Данаиловото евангелие”, преписано през 1616 г. от монаха Данаил и съхранявано днес в черквата “Свети Никола” във Враца.
През 1797 година убежище в Черепишкия манастир намира Софроний Врачански. В периода на националноосвовободителните войни мястото се е използвало за провеждане на тайни срещи между Врачанския и Белоградчишкия революционен комитет.
Черепишкият манастир се разраства постепенно и в първата половина на XIX в. са построени някои нови постройки, като старата игуменарница, Методиевото здание, приемната сграда, Владишката сграда, Рашидовата къща, училището, Данаилевата сграда, камбанарията, параклисът с костницата.
Недалеч от Черепишкия манастир се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета. На видно и високо място в двора на манастира се издига величествена кула костница, в която се пазят тленните останки на някои от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол.
Историческото място привлича и Иван Вазов. В Черепишкия манастир днес има музеен кът и надпис: „Любимата тераса на патриарха на българската литература”. В района на светата обител се развиват събитията от известния разказ на Вазов “Една българка”.
Черепишкият манастир е описан и от друг рòден майстор на перото – Алеко Константинов. „А хубав е наистина, Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи, а от друга страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери”, пише Алеко в пътеписа „В българска Швейцария”. Днес покрай река Искър е оформена Алековата алея, в чест на големия български писател.
