Копиловски манастир "Свето Благовещение"

Заобиколен  от плодородна ябълкова градина, манастирът „Свето Благовещение на Пресвета Богородица”  край кюстендилското село Копиловци започва приготовленията по неделната служба. Пред храма обикновено е пълно с млади семейства, довели своите деца. Срещаме 7-годишно момиченце, облечена от глава до пети в черно – мечтае да стане монахиня.

По традиция тук винаги преди неделна служба децата се нареждат за изповед при игумена архимандрит Касиан, а след като поклонението приключи, това може да направи и всеки друг богомолец. Чете се молитва за най-малките миряни, които в този момент са се скупцчили около иумена. Йеродякон Герман от манастира разказва, че той и братята му се стараят да учат децата на безкористност и по всякакъв начин се опитват да помагат на обикновените хора да изграждат здрави семейства с добри деца.

Преди да приеме живота на духовен човек, Герман е бил рокмузикант. До  този момент никога не се е замислял дълбоко за вярата, какво тя ни носи, докато един ден, когато е само на 25 години му попада книгата „Вяра, надежда и любов”. След като я прочита, всичко в неговия живот сякаш придобива смисъл. Така той идва в манастира и решава да остане. Йеродяконът допълва, че най-трудната част е била да пребори себе си. Но той не е единственият монах с интересно минало.

Копиловски манастир "Свето Благовещение"

Сред монасите в манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица” има бивш брокер, банков кредитен експерт, емигрант от Щатите и други интелектуалци, които са намерили спасение във вярата. Архимандрит Касиан също е високообразован, завършил физика и приложна математика, специалист по геофизика към БАН. По-късно се посвещава на учението в Духовната академия, а през 1979 г. постъпва в манастир. Монашеството архимандритът приема 2 години по-късно и отива в Жаблянския манастир.

Касиан се отказва от монашеската заплата, защото достойнството и честността му не позволяват да наруши каноните на православната църква. За да може манастирът все пак да се издържа, със собствени сили той и монасите създават животновъдно и земеделско стопанство. Архимандритът споделя, че баща му е бил агроном и в детството си доста често се е сблъсквал с тежкия труд около земеделието и с грижите за животните. С усмивка на лицето Касиан си спомня за времето преди 16-17 години, когато от нищото започва изграждането на светия храм.

Единствено с молитва от Требника, усърдния труд на монасите и добрината на хората успяват да създадат този толкова красив манастир. Преди това монасите живеят в барака горе в планината. Мълвата за строежа на манастира обаче се разпространява бързо и много миряни оказват своята подкрепа. Дори група проектанти изготвят плана за строеж на зданието абсолютно безвъзмездно. Архимандритът споделя, че основната му цел, както и тази на неговите братя, не е материална, а духовна. Борбата, която всеки води със себе си, с пороците и недостатъците си.

Копиловски манастир "Свето Благовещение"

Изграждането на манастира не протича гладко и доста често е съпроводено от всякакви беди, били те природни, като многобройните дъждове, излели се по време на строежа, или чисто човешки, като кражбата на оградата на манастира. „Въпреки трудностите, всичко мина успешно и лоши чувства не се таят към никого”, казва архимандрит Касиан.

В началото манастирът обработва само собствени ниви, но по-късно дейността се разширява и монасите започват да се трудят и върху наета земя, която вече достига почти 1000 декара. Засадена е с всичко, което българската земя ражда – от ябълки, праскови, домати, моркови и патладжани, през зелени салати, подправки и пипер. Манастирът произвежда и чист пчелен мед от собствен пчелин. Храната за 80-те кокошки и всички крави и овце, които се отглеждат от монасите, също се произвежда на място в тяхното стопанство.

Продукцията на манастира бързо набира популярност като все повече хора сами я търсят. Особен интерес има към млякото за децата. В наши дни монасите продават стоката си на фермерските пазари в София, а със средствата разширяват манастира. Продукцията им е доста търсена, защото е отгледана по екологичен начин, без пестициди, без добавки.

Копиловски манастир "Свето Благовещение"

„Генномодифицираните храни са опасни – много млади семейства имат проблеми с възпроизводството, които се дължат на храната. Не може организъм, който се храни с невъзпроизвеждащи се продукти, да се възпроизвежда”, казва игумен Касиан. Пред манастира може да бъде забелязан бял бус с щампа „Манастир „Благовещение“ – село Копиловци, Кюстендилско”. С него монасите извозват произведената стока до пазарите в София. Няма човек в жилищен квартал „Младост”, който да не е виждал отец Герман на местното пазарче. Спечелените средства се инвестират отново в благото на светата обител, а от скоро се работи и по застрояването на женски манастир.

С леко разочарование отец Герман споделя вижданията си за бита на съвременния човек, който е заменил вярата за консуматорското и меркантилното, който е забравил за духовния свят. Герман добавя, че масово хората са загубили удоволствието и удовлетвореността  от труда, насладата която носи семенцето от засяването до поникването. За отеца земеделието е нещо хубаво, което радва душата. В заключение той добавя: „Има един важен природен закон – гордите хора и извисените нагоре пръчки не дават плод и трябва да се махнат или да се наклонят надолу, да станат смирени. Свобода от страстите, а не свобода на страстите. Да остават само тези, които дават плод”.

По традиция в изпълнения с миряни манастир след литургията се сервира обедната трапеза. На масата място намира топлия и вкусен хляб, изпечен в манастира, картофена чорба и сок от ябълки, който също се произвежда на място от монасите. Всеки е заел мястото си по пейките, а впечатление прави външния вид на жените и малките момиченца – косите им са покрити със забрадки и носят дълги поли – точно както е описано в канона.

Манастирът „Благовещение” не е част Българската православна църква. Миряните го наричат старостилен, тъй като следва църковния календар от първия Вселенски събор, по който също се водят православните в Русия, Беларус, Украйна, Сърбия, Македония, Йерусалим, манастирите от Света гора както и някои румънски и гръцки самостоятелни църкви.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *