Велико Търново

Балканът

2 Тура

Балканът пее хайдушка песен, но и царската мелодия на търновските болярки, протяжните песни на жеравненските йовкови героини, разказва с възхита за мостовете на Кольо Фичето, за сливенските войводи, за горския пътник на Раковски, за цялата героична история на българската Стара планина.

История

Някогашният Хем (Хемус) и Родопа според Плутарх били брат и сестра, а според Овидий – мъж и жена. Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера и се подигравали с божествата, затова те ги превърнали в планините Хемус и Родопи и ги разделили с Тракийската низина. Римското име на Стара планина е Хемус  – от „хем, хим“ – раздел, граница, тракийското е Хаймон, Хаймос, Балкан (“бал кан”  – велик владетел), а за пръв е наречена Стара планина през 1533 г.

На север от масива е възникнала българската държава със заселването на племената на хан Аспарух. Плиска и Преслав са столиците на Първото и Второто българско царство, а край Шумен е скалният релеф на Мадарския конник, изсечен в отвесна скала през VIII век.  Велико Търново е град на 5000 г., който през 1185 г. е провъзгласен за столица на българската държава от братята Асен и Петър. 20 прохода пресичат Стара планина, като много от тях са свидетели на героични събития (Шипка, Витиня).

Най-високият от тях е Троянският проход (Беклемето). Край проходите през Средновековието е построен Габрово, който заради бурното си промишлено развитие след Освобождението е наречен „българския Манчестър“. В Ловеч, Жеравна, Медвен, Катунище, Котел, Трявна и Боженци са запазени образци на българската възрожденска архитектура.

Природа

Стара планина разделя Северна от Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м). Има 29 върхове, високи над 2000 м и едно тектонско езеро – Рабишкото, което е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Край село Емен, което е на 25 км от Велико Търново, започва Еменският каньон над р. Негованка. Тук през 1992 г. е изградена първата екопътека у нас. В подножието на Шуменското плато, което погледнато отгоре има форма на неправилен четириъгълник, бликат 70 карстови извора.

Религиозни храмове 

Край Плиска е Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българите. Шедьовър в Преслав е Кръглата (Златната) църква, свързана с  традиции от древен Рим и ранна Византия. Подобни постройки има в Аахен (ротондата на Карл Велики) и в Задкавказието. На най-високата част на Царевец във Велико Търново е патриаршеската църква „Възнесение Христово”.

Средновековната църква „Св. Четиридесет мъченици” е построена в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин. В нея са погребани българските царе Калоян и Иван Асен I. В околностите на града се намират и множество манастири – Патриаршески, Преображенски, Арбанашки, Петропавловски, Плаковски, Капиновски, Килифаревски и др. Троянският манастир „Успение Богородично“ е един от трите ставропигиални манастири в България и трети по големина в страната. Томбул джамия в Шумен е най-голямата на територията на България. Построена е в XVIII в., а минарето й е високо 40 метра.

Традиции

Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак представя предмети на народните художествени занаяти от всички етнографски райони на България. „Етъра“ край Габрово е единственият у нас етнографски музей на открито. Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство.

Казват, че габровци режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата, че слагат кранчета на яйцата, че нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете, че слагат зелени очила на конете, за да виждат талаша като сено. До тези смешки и анекдоти прибягвали през XVIII-XIX век пресметливите и пестеливи балканджии. В тяхна чест през 1972 г. в Габрово е създаден Дом на хумора и сатирата.

От 2008 г. в Жеравна се провежда Фестивал на фолклорната носия. Котел е най-старият център на килимарството у нас. Сбирка от котленски килими с типичните за тях шарки  (фучила, къдряви звезди, динени кори, огърлици и др.) се съхранява в Галатанското училище от 1869 г.

Местната храна

Още от времето на Османската империя в Горна Оряховица и Арбанаси е популярен занаятът залханджийство – майсторенето на суджуци, пастърма и наденици. Традиционни за района са  кървавици, бабец (вид суджук със свинска кайма), наденички с еленско, свинско и телешко месо.  В Източна Стара планина от 2500 г. се отглежда породата Източнобалканска свиня. Прасетата са черни на цвят, пасат жълъди и трева сред природата, а от месото им през XIX в. се произвежда прочутата Смядовска луканка.

В Елена от години се провежда Празник на Еленския бут – осолен и изсушен свински бут, приготвян само тук. Горна Оряховица е домакин на Празника на Горнооряховския суджук, който се прави от месо и подправки. Първото свидетелство за масовото му производство е ферман от 1538 г. на султан Сюлейман I Великолепни. Горнооряховският суджук е и единствен български деликатес от месо, защитен в Европейския съюз като храна със Защитено географско указание. Тази защита гарантира, че в целия Европейски съюз може да се произвежда единствено в  Горна Оряховица.

Известно ястие е горнооряховското гърне, в което телешки жили се пекат във вино около 8-12 часа. Габровци блестят с тас кебапа по габровски, а търновци  с болярските сарми и кълцаната наденица. Традиционно в тетевенското с. Черни Вит се произвежда едно от малкото български плесенни сирена – т. нар. зелено сирене. Прави се от непастьоризирано, пълномаслено мляко.

Балканджиите правят баницата щирник със спанак или лапад, барабойник  (ястие от картофи), крокмач (варено и узряло овче мляко). През юни в Тетевен се провежда Фестивал на Тетевенската саламура – вид рибена чорба. В Ябланица производството на халва започва в началото на IX век и дълго време е основен поминък на местното население. Дълго време Габрово е било известно със своя габровски пестил, който традиционно се е правел от местни сливи. Продуктът може да се намери и днес и набира популярност.

Традиционни напитки

Троянската сливова ракия е запазен знак на цялата планина. Празникът й се отбелязва в края на септември.  Във Велико Търново се намира първият в България Дом на бирата, в който гостите се запознават с технологията на производство и изкуството на дегустиране на бира.

 

Tour to Балканът Find More

0 Отзив

От

180лв.

Посока

Трявна, България
0 Отзив

От

180лв.

Посока

5725 Черни Вит, България