Добруджа

1 Тура

Добруджа е историческа и географска област в Североизточна България, наричана „Житницата на България“. Тя обхваща административните области Добрич и Силистра. Територията ѝ е 7565 km² и има население от 358 000 души. То е смесено по етнически състав –българи, турци, гагаузи и кримски татари.

История

Поселения в Добруджа има от античността. Край с. Свещари се намира тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. , в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. От  1985 г. е под егидата на ЮНЕСКО. Край днешна Силистра са руините от късноантична, средновековна и османска крепост. Южната част на географската област Добруджа е част от Княжество България от времето на Освобождението на България до Балканските войни. През 1912 г. Румъния проявява претенции и завзема Южна Добруджа, 4 г. по-късно Добруджа е освободена след Тутраканската епопея. В Тутракан се развиват много занаяти, а учреденото пристанище допринася за външнотърговски контакти на Тутракан с Европа, Азия и Африка. Днес тук е издигнат Паметник на мъчениците на Добруджа – 25 000 души, принудително изселени от румънците в лагери в Молдова. Много от селата и някогашните им жители вдъхновяват Йордан Йовков за разказите му, а в Добрич има три негови паметника.

Природа

Природните дадености и климатичните условия на Добруджа благоприятстват развитието на земеделското производство на зърнено-житни култури и скотовъдство. Смята се, че тук се произвежда 15% от годишното количество зърно в държавата, което определя Добруджа като житницата на България. Езерото Сребърна е част от биосферен резерват, който се намира на пътя на прелетните птици от Европа към Африка Via Pontica. Заради редките и изчезващи видове птици през 1983 г.  ез. Сребърна е включено в списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

Религиозни храмове

През Добруджа минава религиозният маршрут „По стъпките на свети апостол Андрей“ – през Айдемир и Силистра към манастирите в Румъния. В Силистренско всички съществували някога манастири са недействащи. Сред новите е Айдемирският манастир „Покров Богородичен”, построен през 1996 г. и изографисан от студенти по богословие. Край село Балик, общ. Тервел, има няколко скални манастира и църкви. Александрийският манастир „Св. Пророк Илия” се намира в местността “Текето”, недалеч от село Крушари. Манастирът е известен и като мюсюлманско светилище “Мустафа Канаат”, еднакво тачен е както от християни, така и от мюсюлмани.

Традиции

През XIX век в Добруджа е имало над 250 вятърни мелници, в които хората мелели царевично брашно, пшеница и булгур. Традиционен поминък в региона е земеделието, в описаните от Йордан Йовков добруджански чифлици, а в селищата по р. Дунав застъпен е и риболовът.

Местната храна

По Гергьовден от агнето се приготвя дроб сарма с булгур, наричана „булгурено“, а по Коледа месото от главата на прасето се зашива в стомаха с много подправки и се вари. Йовков е обичал много местното печено пиле, шпиковано с чесън и изпечено под връшник. Популярна гозба тук са пълнените патладжани с пъдпъдъци и булгур, заешката капама, агнешкото печено с лапад и лющян, спаначените сарми с агнешко. Характерна е и скордалята – паста от печени и смлени патладжани със смлени орехи и зехтин, както и ястието „сливено“ – постно ястие от сини сливи, което се пече в пещ и се яде студено.  „Добруджанската кавърма“ е вид баница, приготвена с бита сметана, каймак или с мляко и прясно масло и много яйца. Маджун, наричан още бедняшки мед, се прави при изваряване на захарна метла, или на диня.

Традиционни напитки

В Силистра и региона са най-големите масиви с прочутите силистренски кайсии, от които се произвежда кайсиева ракия. Винарските изби са малко, но държат на местни сортове като „Евмолпия“, известен още като Тракийски мавруд и получен чрез селекция на Мавруд и Мерло, както и като Червен мискет – български сорт, който се отглежда по нашите земи от незапомнени времена. Въпреки названието му, от него се произвеждат чудесни бели вина.

Тур до Добруджа Научи още

0 Отзив

От

лв.265.00

Дата

2020-10-24

Посока

Silistra