Дунавска равнина

0 Тура

Дунавската равнина заема голяма част от Северна България. Тя е  най-голямата равнинна територия в страната. Заема площ от 31 523 км2, което представлява 28,42% от територията на България. Дължината ѝ от река Тимок на запад до Черно море на изток е около 500 км, а ширината ѝ – от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Южна Добруджа).

 

История

Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е. В Плевенско е намерено най-голямото златно съкровище по българските земи – Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12.5 кг. По време на Римската империя възникват крепостите Сексагинта Приста край Русе и Сторгозия при днешния Плевен. В Свищов, след варварските нашествия от средата на 3 в., е изградена крепостта Калето. Лудогорието – обширното плато от източната част на Дунавската хълмиста равнина, се е наричало Делиорман. Името е останало от куманите. След Освобождението градовете по поречието на Дунава като Русе и Свищов най-бързо възприемат западноевропейската архитектура, а заради бароковите си сгради Русе е наричан „Малката Виена“. Плевен е известен като „Град на музеите“, тъй като в него са съсредоточени множество културно-исторически забележителности, свързани с Руско-турската освободителна война като Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ и Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец“.

Природа

Територията между река Дунав и Стара планина винаги е била приемана като специална, изобилстваща от хълмове и долини, скали и пещери, реки и водопади. Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в Черно море. Протича през 10 държави. Дължината й е 2852 км, а площта на водосборния басейн – 817 000 km². Реките в Дунавската равнина се вливат в реката и тя оказва силно влияения върху климата в региона.

 

Религиозни храмове

Разцветът на скалните манастири и църкви в българските земи е свързан с религиозните движения на епохата и стремежа към отшелничество и пречистване. Цели исторически епохи оживяват по стените и в нишите на Ивановските скални църкви в Русенско. Уникалните фрески са от XIV век и са запазени в отлично състояние и до днес. На 10 км от Русе в долината на река Русенски Лом е единственият действащ у нас скален манастир “Св. Димитрий Басарабовски. Цели 20 г. продължава сторителството на катедралния храм „Света Троица“ в Плевен, който е и катедрала на Плевенската епархия на Българската православна църква.

 

Традиции
Всяка година традиционно по Еньовден на площада в Русе се провежда карнавал. От началото на декември до средата на февруари се провежда Международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“, в който ваят фигури от лед майстори на ледения карвинг.

Фестивалът „Магията на българските традиции“ в Плевен представя традиционните форми на българското фолклорно наследство – музика, песни, танци, обичаи. Плевен е и домакин на най-голямото пчеларско изложение в България, което привлича гости и участници от редица страни. През юли Разград е домакин на Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и художествени занаяти.

 

Местната храна

Дунавската равнина и Лудогорието имат и едни от най-плодородните почви в България, което прави региона подходящ за редица култури – както житни, така и овощни и зеленчуци. Те са важна част от местна кухня и традиции. Риба и речни дарове доминират традиционните ястия по Дунавския бряг. В Русенско типична е рибената чорба, но и т. нар. макарина – баница с тънко точени кори, попарени в гореща вода, които се застилат със сирене. В Плевенско се гордеят със своята бурания от лапад (яхния с лук, пиперки и брашно) и саланкарената пита, приготвена от маслени блатове, слепени с мармалад.

Традиционни напитки

Дунавската равнина е подходяща за бели сортове грозде като Димят, Ризлинг, Мускат Отонел, Шардоне, Траминер и , а червените сортове дават вина с по-малко алкохол и танини. Традиционните винени райони са около Сухиндол, където отглеждат местния сорт Сухиндолска гъмза. Отлични винени тероари и производства има и в Плевен, Люсковец, Русе и Свищов. Музеят на виното край Плевен е един от най-новите в България. Разположен е в пещера, оформена като георгиевсик кръст от времето на създателя на парка „Кайлъка“ ген. Иван Винаров. Берачката на грозде Кина Гърбова от Сухиндол е лице на двулевовата банкнота емисия 1962 г., която се задържа в обращение 34 години.