Розовата долина

Розовата долина

1 Тура

Долината на розите е в сърцето на България, като носи името си от традициите в отглеждането на маслодайната роза Дамасцена – един от символите на България. Наричана е и Долината на тракийските царе, заради многобройните открити там гробници и останките на Севтополис – смятан за някогашната столица на Царството на тракийското племе одриси.

История

На територията на Розовата долина съществуват над 1500 надгробни могили, от които са проучени около 300. Тракийският мегалит над с. Бузовград е датиран от 1800-1600 г. пр. Хр. Представлява група от скални късове, в които е изрязан отвор, така че последният лъч на слънцето да попада точно в него в деня на лятното слънцестоене, което е и най-дългият ден в годината – 21/22 юни. През V в. пр. Хр. племето на одрисите започва да доминира над другите племена между Дунава и Бяло море и основава своя държава.

Смята се, че Панагюрското златно съкровище (6,164 кг от 24-каратово злато) от IV-III в. пр. Хр. е принадлежало на Севт III. Открито е случайно от братята тухлари Дейкови през 1949 г. в нивите около Панагюрище. Севт III е последният голям владетел на Одриското царство. Той построява столицата Севтополис през 323 г. пр. Хр. В периода 1948-1954 г. при строителството на язовир „Копринка“ край Казанлък градът е  разкопан и  проучен от археолози, след което е циментиран под дъното на язовира.

Казанлък е известен с гробницата под могилата „Голямата Косматка“ и Казанлъшката гробница, която е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Открита е през 1944 г. случайно от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Тракийският култов комплекс край Старосел се състои от два тракийски храма, единият от които е гробница хероон с колонада.

Днешният град Хисаря е едно от трите най-важни селища в т.нар. провинция Тракия на Римската империя. Носел е имената Августа Траяна и Диоклецианополис (на името на императора), и е един от най-известните балнеоложки курорти както в миналото, така и днес, който е бил посещаван дори от император Септимий Север.  Златица е селище, основано в античността, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии за добив на злато.

Карлово е център на занаятите през Възраждането. Това е родният град на Васил Левски, на издателя на първия български вестник „Български орел” д-р Иван Богоров и на Ботьо Петков, баща на великия поет и революционер Христо Ботев. Сопот е родното място на Иван Вазов. Панагюрище, Копривщица и Клисура са свидетели на героичните събития около избухването на Априлското въстание. В Клисура има паметник на Иван Танков, увековечен от Иван Вазов като Боримечката в романа му „Под игото“.

Природа

Розовата долина e „заключена“ между Стара планина и Сърнена Средна гора. Разделя се на  Казанлъшка и Карловска. В повечето селища в Розовата долина по време на розобера в края на май и началото на юни честват Празника на розата.  Музеят на маслодайната роза е открит в Казанлък през 1967 г. и съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и традициите в розопроизводството. За първи път Празникът на розата се отбелязва в Казанлък в 1903 г.

Посветен е и на милосърдието. Средствата от организираните изложби с рози, излети до Шипченския манастир, и продажбите на специално издадени картички с изгледи от Розовата долина, отивали за социално слаби хора, сираци и за болните от туберкулоза. Празникът е възстаноен през 60-те години на ХХ век. През 1971 г. е обявен за национален. Районът на Розовата долина изобилства от минерални води, като най-големите находища са в Хисаря, Стрелча, Баня, Павел баня. Целогодишно от долината се разкриват затаяващи дъха гледки към Балкана.

Религиозни храмове

Манастирът в Горни Богров е край Златица, като основната църква е построена около камък от Голгота. Донесен е преди около 800 години в България от кръстоносци. Миряните вярват, че чрез Господ камъкът лекува и сбъдва желания. На 5 км североизточно от Пирдоп се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика – единствена по рода си на Балканския полуостров трикорабна укрепена базилика от V-VI век.

В Карлово в средата на ХІХ в. са построени двете големи църкви – „Св. Николай” и „Св. Богородица”, в която през 1859 г. Васил Левски е ръкоположен за йеродякон. В с. Шипка се намира Шипченският манастир „Рождество Христово“, който е архитектурен шедьовър построен в стила на руската православна църква, но е собственост на българската патриаршия.

Традиции

Отглеждането на маслодайната роза Дамасцена в региона започва в средата на XV век. Има много теории за произхода на благородното цвете, като според редица историци, тя е пренесена в Мала Азия от войниците на Александър Македонски. През XVI в. започва добиването и износът на българското розово масло. Розоберът и до днес се прави ръчно, започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд.

Целта е да се запазят максимално ароматът и влажността на розите. Маслото се извлича чрез дестилирането на свеж розов цвят на водна пара. Дълги години България е била световен лидер в износа на розово масло. В състава му са установени около 283 компоненти. То е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Цената на 1 кг розово масло достига рекодна стойност от 7000 евро през 2015 г. От 4 тона розов цвят се добиват около 1,2 тона масло.

Използва се в парфюмерията и медицината. С цел защита от имитации и злоупотреби, названието „Българско розово масло“ е успешно защитено от производителите в България през 2014 г. и присъства в елитния регистър на защитените от Европейската комисия географски наименования.

Местната храна

За местната кухня са типични ястията с месо и картофи, както и блюдата, сервирани по тържествени поводи. Кумовото гювече е със свински ребърца, върху лук със сушени сини сливи и подправки. Сред типичните подправки е самардалата, която се ползва за салати и ястия с картофи.

Емблематично за региона е сладкото от розов цвят, което се прави от розови венчелистчета, посипани със захар и варени на умерен огън. Сервира се с цедено кисело мляко – краве или биволско. Известни са и казанлъшките понички, които се сервират с пудра захар. Регионът има дълги традиции в овцевъдството и козевъдството, като редица местни породи са запазени и се отглеждат в региона. От тях се произвежда и месо и мляко.

Традиционни напитки

Гюловата ракия се прави от рози и в този край е популярна като гюловица. Описана е в детайли от Любен Каравелов в повестта му „Мамино детенце“. Розовата долина е с отлични условия за винопроизводство, познати още на траките. Тук се отглежда типичният български сорт Червен мискет, както и популярните Ризлинг, Траминер, Шардоне, Совиньон Блан, Каберне Совиньон, Мерло и др. Розовата долина е районът, в който се произвежда най-много вино в България.

Тур до Розовата долина Научи още

0 Отзив

От

лв.140.00

Посока

6155 Павел баня, България