Странджа е най-мистериозната планина в България, която крие много тайни в себе си. Намира се в югоизточната част на страната и продължава в съседна Турция, като единият й край се среща с Черно море.
История
Странджа е била гъсто населена с тракийски племена и е богата на обредни места, повечето все още недостатъчно изследвани. Околността е пълна с разкрити и неразкрити тракийски светилища и съоръжения. Сред тях е Мишкова нива – местност, в която се намира голямо тракийско светилище и тракийска куполна гробница. Под връх Голямо Градище е едно от най-загадъчните места в България – предполагаемата гробница на богинята Бастет.
Мястото е посочено от Ванга, въз основа на стара карта, намерена от иманяр. По инициатива на Людмила Живкова през 1981 г. Комитетът по култура започва секретни проучвания, но те спират след внезапната й смърт и повече не са възобновени. През Средновековието Странджа е била поклоннически център. В областта Парория – земите по днешната българо-турска граница в Странджа, е имало 4 исихастки манастира.
Експозициите на Историческия музей в Малко Търново са изложени в 4 възрожденски странджански къщи, които са паметници на културата. Село Бръшлян е архитектурен резерват с автентични странджански къщи от 17-18 век. На 28 юни 1903 г. в местността Петрова нива се провежда конгрес на Одринския революционен окръг, на който е взето решение за провеждане на Илнденско-Преображенското въстание за освобождаване на Одринска Тракия и Македония от турско робство.
Природа
Природен парк „Странджа“ е най-голямата българска защитена територия и единственият парк с населени места. Намира се в планината Странджа, която се простира на обща площ от 10 000 кв. км, от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%. Дължината на Странджа от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км.
Водопадът Докузак се намира се на около 7,5 км от град Малко Търново. Река Велека е типична средиземноморска река и в същото време има характеристики на езеро заради уникалната си флора и фауна. Единствено тук в цяла България расте жълта водна роза, която цъфти 6 месеца в годината. Велека е уникална и със своята широка пясъчна коса при устието и с това, че морето се влива в нея, а реката се оттича през косата.
Религиозни храмове
Църквата „Успение Богородично“ се намира на централния площад на Малко Търново. Построена е в 1830 г. на мястото на стара църква, която се намирала върху тракийско светилище. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Кости е най-големият селски храм в Странджа.
Построена е в края на XIX в. и до 1913 г. се нарича „Св. св. Константин и Елена“. Парорийският манастир край с. Воден, общ. Боларово, е средновековен манастир в пограничната област Парория, създаден през XIV от монаха аскет Григорий Синаит. В обителта той проповядвал християнското аскетическо течение исихазъм.
Традиции
Уникалният магически обичай – нестинарството, е типичен за Странджа. Може да се види в селата Кости и Българи, като представлява танц върху жарава под съпровода на тъпан и гайда, в чест на св. Св. Константин и Елена. В последните години се налага и Фестивалът на зелениката – вечнозелен храст, чието най-голямо находище у нас се намира в Странджа. Мановият мед по традиция се прави от пчелите, които събират медена роса от Странджанските дъбове.
Местната храна
Странджа е популярна с мезетата от свинско месо – традиционната порода свине е Източнобалканската свиня. Черните прасета се отглеждат пасищто и се хранят с жълъди. От тяхното месо и подправки се приготвя деликатесът Странджанско дядо. Единствено в Странджа се прави т. нар. етърник – от накълцан черен дроб, други карантии, пръжки и праз.
Лопушката се приготвя от речна риба, кромид, сланина, домати и подправки, след които се увива в листа от лопушка, завързва се и се заравя в гореща пепел. Странджанският зелник се прриготвя от точени кори и плънка от сирене и яйца с лапад, щир или лобода, наричани в Странджа „зеллье“ (зеленина). По традиция тази баница се пече под връшник.
Традиционни напитки
Странджа изобилства от разнообразни месни и постни ястия, но за вино е добре да се посетят многобройните изби по южното Черноморско крайбрежие. Много от добрите български вина се раждат тук от сортовете Шардоне, Алиготе, Димят, Ркацители, Мускат, Совиньон Блан. От червените сортове преобладават Каберне Совиньон, Мерло и Памид, който е бил знаков за региона в началото на миналия век, но днес е позабравен. Двата изявени винарски центъра са Поморие и Бургас, прочути с нежните си бели вина с приятна свежест и аромати.
