Пловдив

Тракия

0 Тура

Тракийската низина се простира в южната част на България между Средна гора, Рило-Родопския масив, Странджа и Сакар. Дълга е 180 км и широка до 50 км, със средна надморска височина 166 м. Разделена е от Чирпанските възвишения на Пловдивско –Пазарджишко поле и Старозагорско поле.

История

„Филипопол – това е най-големият и най-красивият от всички градове на Тракия. Отдалеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него. Това е Хебър, а градът е дело на известния Филип”, пише Лукиан (120-180 г.) за днешния Пловдив  – най-стария жив град в Европа. Първите заселници се появяват около 6000 г. пр. Хр., а около 1500 г. пр.Хр. е създадено първото укрепено селище на Небет тепе. В 342 г. пр. Хр. – Филип Македонски завзема и разрушава града и го преименува от Пулпупдева на Филипополис. През 45-46 г. Пловдив става център на римската провинция Тракия с новото си название Тримонциум (трихълмие).

От I в. са Античният театър, Римският форум, стадион, от II в. – Римският стадион, Одеонът, водоснабдителната система с акведукти. През 834 г. при хан Маламир Пловдив минава в границите на българската държава. През 1364 г. след прекъсване на водозахранването градът е превзет от Лала Шахин паша и в продължение на близо 5 века е един от най-големите в границите на Османската империя с името Филибе. Българското Възраждане в периода XVII-XIX в.  оставя серия архитектурни шедьоври в Пловдив.  От 1956 г. Старият Пловдив е обявен за архитектурен резерват. През 2018 г. Пловдив беше и първияпт български град, носещ титлата „Европейска столица на културата“.

Останки от праисторически живот са открити и в новозагорското с. Караново, където уникална селищна могила представя всяка епоха от неолита до бронзовата ера. Праисторически селища е имало и на мястото на днешна Стара Загора – сред тях са най-добре запазените в Европа първобитни жилища от неолитната епоха (6000 г. пр. Хр.), както и най-старите медни рудници (5000 г. пр. Хр.) в Европа. Около V-IV в. траките основават селище с името Берое на мястото на днешна Стара Загора. През 106 г. император Траян го нарича  Августа Траяна.

Известен римски град в Тракия е бил и Кабиле край днешен Ямбол. Историята му датира от второто хилядолетие пр. Хр., , когато е бил голям център на тракийската култура, заради важното си местоположение на река Тунджа, която в древността е била важен транспортен коридор. В първата половина на III в. пр. Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток, а при римляните се превръща във важен военен център в провинция Тракия.

През 293 г. император Диоклециан дава името на град Диосполис  (град на Зевс) – на днешния Ямбол. Пазарджик е основан през 1485 г. като важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа Милитарис, а тъй като оттук започва и водният път по р. Марица, градът се оформя като важен кръстопът в Горнотракийската низина.

Природа

Горнотракийската низина е най-обширната в България. През нея протича Марица – най-дългата българска река и най-голямата на Балканския полуостров , с дължина 524,6 км, от които 322 км са на българска територия. Пловдивските тепета са защитени природни територии. Днес от тях са останали шест – Младежкият хълм (Джендем тепе), Хълмът на освободителите (Бунарджика), Дановият хълм (Сахат тепе) и Трихълмието –  Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим тепе.

На 15 км от Стара Загора са Старозагорските минерални бани. Водата извира с температура около 40°С и дебит 13,6 л/сек. В Горнотракийската низина има няколко защитени зони като например Оризищата на Цалапица, които са важни обитания за около 30 вида застрашени птици.

Религиозни храмове

Манастирът „Свети Атанасий” край чирпанското село Златна ливада се смята за най-стария в Европа и лично основан през 344 г. от св. Атанасий, архиепископ Александрийски. Смята се, че водата в манастирското аязмо е лековита.

Епископската базилика в Пловдив от V-VI в. е посветена на апостол Павел и е най-големият базиликален ранно-християнски комплекс у нас. Един от най-интересните религиозни храмове в Тракийската низина се намира под водата – църквата „Св. Иван Рилски“ в яз. Жребчево. Известна и като Потопената църква, заедно с къщите на с. Запалня, остава прод водите на язовира през 1965 г. Църквата се вижда при спадане в нивото на водата.

От съществувалите преди Освобождението 53 джамии в Пловдив днес са запазени две – Имарет джамия (1428 г.) и Джумая джамия (1535 г.). Единствената сграда с ислямскса архитектура в Стария Пловдив (на мястото на днешния р-т „Пълдин“) е дервишкият манастир на мевлевиите – танцуващите дервиши. В някогашната Ески джамия, строена през 1408-1409 г. в Стара Загора, днес е разположен Музеят на религиите. Асеновград е известен и с прозвището „българския Йерусалим“ заради големия брой религиозни храмове (църкви и джамии)

Традиции

Кукерските игри са емблематични за Тракийската низина и са пряк наследник на най-древните маскарадни игри в историята – Дионисиевите мистерии. Международният маскараден фестивал „Кукерландия“ в Ямбол е втори по мащаби в страната и е единственият български маскараден фестивал, който се провежда всяка година без прекъсване повече от 20 г.

Лютеницата е сред най-популярните кулинарни продукти в Тракийската низина. Първомайската лютеница, която се прави с местни зеленчуци, е запазена марка за региона, а садовските фъстъци са емблематични. Оризопроизводството има близо четиривековна история тук и още се практикува.

Местната храна

Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня, която носи отпечатъка на много етноси, живеещи тук – арменци, турци, гърци. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове. От супите най-популярни са супата топчета, шкембе чорбата, супите от лапад и спанак. В Пловдивско емблематично ястие е бумбарът, приготвен от смлени свински сърца, бял дроб и осмянка, смесени с ориз, праз и подправки.

Дъбенският гювеч се прави с ориз и кисело зеле. Тракийският славянски гювеч също комбинира ориз с различни зеленчуци. Зелевите сарми се наричат гушки, а буранията е кисело зеле с ориз.  От млечните ястия типичен е катъкът (куртмач), направен от овче мляко. В цяла Тракия около Гергьовден се пълни агне с ориз и дреболии, готви се дроб-сърма, агнешко с лапад и зелен лук.

В Ямболско са майстори на курбана, а в миналото шкембе чорбата от Ямбол е била известна далеч извън пределите на Тракия. Пак там се правят прочутите милинки със заливка от масло и мас и поръсени с пудра захар. Тракийската кухня е богата на тестени яситя – мекици, гюзлеми, катми, а просеникът е качамак с пръжки и много сирене. Известни са кюфтетата по чирпански и сиренето по тракийски, запечено в гювече.

Традиционни напитки

Отглежданите винени сортове грозде в Тракийската низина са предимно червени – Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Пино Ноар, но добре се развиват и белите сортове. Огромно е разнообразието на произвежданите вина – от фини естествено пенливи вина, през плътни червени до добре структурирани бели вина. Основните лозаро-винарски центрове са около Чирпан, Първомай, Стара Загора, Ямбол. В Тракия се произвеждат и ракии, най-популярните сред които са Стралджанската мускатова и Ямболската гроздова.