Мелник

Югозападът

1 Тура

Величественият Пирин пази истории за могъщи царе и велики битки, праведни монаси и пророци феномени, вековни църкви и манастири и живописни речни долини – всичко това прави Югозапада многоцветна и притегателна дестинация.

История

Районът е бил населяван от тракийското племи меди, от което произхожда легендарният Спартак. Никополис ад Нестум край днешния гр. Гоце Делчев, е построен върху старо тракийско поселище от император Траян в чест на победата му над даките. През IX в. започва бурно строителство на религиозни обекти, сред които и Роженският манастир. Край Петрич е крепостта на един от последните владетели на Първото българско царство – Самуил.

Византийският император Василий Втори, по-късно наречен Българоубиец, побеждава армията му и ослепява пленените 15 000 войници, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да води останалите. Те поемат към Рилския манастир, но суровата зима спира похода им и те се заселват в днешното с. Добърско край Банско, където създават прочутата Добърска школа за слепи певци.

През XII-XIII в. могъщ владетел тук е деспот Алекси Слав, който обявява за своя столица Мелник – днешният ни най-малък български град (185 жители). Банско е родното място на Паисий Хилендарски, на основоположника на българското светско образование и пръв български енциклопедист Неофит Рилски, на поета Никола Вапцаров.

Природа

Пирин е планина от алпийски тип, втора по брой езера у нас (186) след Рила. От 1983 г. Национален парк „Пирин“ е под егидата на ЮНЕСКО. Връх Вихрен е втори по височина у нас (2 914 м) след Мусала, и трети на Балканите. В местността Рупите се намира единственият вулкан в България – възвишението Кожух. Изгаснал е преди около 1 милион години. Оттук минава Виа Аристотелис – един от двата основни миграционни пътя на птиците през територията на страната. Затова в Рупите е построена първата българска орнитологична станция, в която се изучават и опръстеняват мигриращите птици.

Религиозни храмове

Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край. Според атонски летописи, той е създаден през 890 г. Най-скъпоценното му притежание е иконата на Св. Богородица  – Портарница, Вратарница (пазителка на дверите). До построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София църквата „Света Троица” в Банско е била най-голямата църква в страната.

В с. Добърско се намира църквата “Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – единствената у нас, която носи имената на двамата светци. Според преданията тук на служби е идвал самият цар Иван Шишман. В тази черква е пораждащото въпроси изображение, известно като „Иисус в ракета“ – сцената с Преображение Господне.

Традиции

По поречията на реките Места и Струма от векове се поддържа традицията по производство на Мелнишко вино. Ферментацията ставала в  мелнишките винени изби, вкопани в подземията на града, които могат да се видят и днес. Годишно тук се произвеждали около два милиона оки (над 2,6 млн. литра).

Керваните с вино тръгвали от Мелник по цяла Европа два пъти в седмицата, а меховете били натоварвани на камили, мулета, катъри и коне. Това било своеобразен празник за града с музика, песни и танци. Виното се транспортирало в кожени мехове, направени от кожите на едри кози и овце. Съхраняваното в тях вино придобивало лек дъх на козя пастърма, което очаровало британския държавник Уинстън Чърчил.

Традиционно във всички села от Разложката долина се произвежда колбасът нафпавок. Най-големият пазител на традицията е Дешка Кротева от село Горно Драглище. Името на колбаса идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, “нафпъва”, както казват местните, а после се добавят подправките. В долината на река Струма има естествени находища от ядлив кестен, който бил ценéн, отглеждан и консумиран още от древни времена. Традиционен поминък тук е бил скотовъдството, като освен овце, сред които и каракачанската, традиционно са се отглеждали много кози.

Местната храна

Македонската кухня е характерна за районите на Пиринско, долините на Струма и Места и основана на месото, тъй като жителите на тези райони традиционно са  животновъди. Специалитетите са капама, чомлек, агнешко чеверме или дреболии, домашни питки и погачи, баници и бюрек, кустурета – с кажель и чекане, дропка, сменка. От най-хубавото месо – рибица, бут и плешка, дропка (сланина) и подправки се прави банският старец (бабичка).

Други ястия са шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, овчи кисели млека. В гоцеделчевското село Баничан отглеждат традиционен сорт воден лук, с който приготвят различни местни ястия. Кус-кусът също има своето място в местната култура, като все още се намират майсторки, които го приготвят сами у дома. По долината на река Струма кестенът също има широко приложение в кулинарията.

Традиционни напитки

Най-важно за региона е мелнишкото вино, а местният сорт, от който се прави, е Широка мелнишка лоза. Смята се, че е пренесен по тези места преди 2000 години от войниците на Александър Велики, а името му идва от широките мъхести листа на лозите. Това е един от най-пострадалите от филоксерата сортове в края на XIX в.  и началото на XX в.

Възражда се през 60-те години на ХХ в., когато наши учени правят кръстоски на Широка мелнишка лоза с френски сортове и  се получават новите червени винени сортове Мелник 82, Мелник 55 (Ранна мелнишка лоза), Мелник 1300 и Мелнишки рубин. Виното от Широка мелнишка лоза има специфичен аромат и вкус с нюанси на диви ягоди, костилка, смоли, пипер, тютюн, билки.

Други интересни вина в региона се правят от местните сортове Сандански мискет, селектиран у нас през 70-те години на ХХ в. чрез кръстосването на сортовете Широка мелнишка лоза, Тамянка и Каберне совиньон, и белият сорт Керацуда, известен и с имената Бяла бреза, Мисирчино, Древник.

Tour to Югозападът Find More

0 Отзив

Посока

2850 Petrich, Bulgaria