Западни Родопи

1 Тура

Географски Родопите са най-старата суша на Балканите и заемат 1/7 от територията на България. Те са и магическата митична планина, която очарова и остава в сърцето с омаята на Орфеевите пътеки, с кристалиня въздух, чистите хора, вкусната храна, с гостоприемството, с мелодията на гайди и чанове.

История

С текстовете на Овидий и Плутарх до нас достига легендата за Хем (Хемус) и Родопа.  Хемус в древногръцката митология бил цар на Тракия, който се оженил за Родопа, дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон. Според Плутарх двамата били брат и сестра. Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера и им се присмивали, затова боговете ги превърнали в планините Хемус и Родопи, като ги разделили с общирна низина.
Родопите винаги са били тайнствената планина. Населявани още от древността, за тях се говори в епичната поема на Омир – „Илиада“. Вярва се, че в Родопите е роден главният герой от тракийската митология – певецът Орфей, историческа личност от VIII в. пр. Хр. Родопите са една от люлките на европейската цивилизация и най-рано заселеният български район. Най-ранните следи от човешко присъствие  тук са от късната фаза на старокаменната епоха (20 000-15 000 г. пр. Хр.). Тук през II хилядолетие пр. Хр. се заражда тракийската цивилизация. Впоследствие тук се заселват римляните, през VII в. – славянските племена беси, а след тях и прабългарите. Християнството е прието още през IV-V в. – много по-рано, отколкото по останалите български земи. Османското нашествие през XIV в. поставя началото на най-мрачния за Родопите период, като местните християни най-тежко приемат посегателството върху вярата им. Родопите получават своята независимост едва след края на Балканската война от 1912 г.

Природа

Родопите са седмата по височина планина в България с площ от 18 000 кв. км, над 14 000 от които са на българска територия. 18% са на територията на Гърция. Долината на р. Въча разделя Родопите на източна и западна част. В западната част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 м), а в източната – първенецът на Родопите Голям Перелик (2191 м).
Тази част на Родопите е известна с големия брой слънчеви и дни и ясни звездни нощи – над 250 в годината, поради което в местността Рожен е построена Националната астрономическа обсерватория. Известен е ски курортът Пампорово, който, заедно със Смолянските езера, се отличава с повишена отрицателна йонизация на въздуха. Тя убива бактериите и вирусите и повишава имунитета.  Районът изобилства от пещери (Ягодинска, Дяволското гърло, Ухловица и др.), водопади, екопътеки, а в Брацигово, Велинград и Девин има находища на минерални води. Отлични дестинации за почивка и риболов са язовирите Батак, Широка поляна, Голям Беглик, Доспат.

Религиозни храмове

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина и значимост български манастир. В Асеновград – преддверието на Родопите, е църквата „Света Богородица Благовещение“, по-известна като Рибната църква. В параклиса до нея се намира чудодейна икона на света на дъното на аязмо с бистра вода, в която плуват рибки. В църквата „Света Неделя“ в Батак по време на Априлското въстание жестоката си гибел намират около 2000 невинни жени, деца и старци, безмилостно изклани от османските турци. Местността Кръстова гора е наричана „българския Йерусалим“ и е свещено място, в което миряните вярват, че е скрит кръстът, на който е бил разпнат Иисус Христос. Храм „Св. Висарион Смоленски“ в гр. Смолян е вторият по големина храм – паметник в България след „Св. Александър Невски“ в София. Носи името на местния епископ и мъченик от XVII век – Висарион Смоленски.

Традиции

Родопската гайда е „запазен знак“ на Западните Родопи. Популяризирането на инструмента става с откриването през 1971 г. на Националното училище за фолклорни изкуства в с. Широка лъка, Смолянско. Традиционно тук се правят родопските чанове. Те са символ на здраве, твърдост и красота, а в миналото са съпътствали един от основните поминъци на родопчани – овцевъдството. Традиционна култура е Смилянският фасул, адаптиран към климата по поречието на р. Малка Арда. Отглежда се заедно с царевицата и картофите. Късорогото родопско говедо пък е местната порода, която е най-добре пригодена за региона. Тази порода е една от най-примитивните породи и по своите характеристики се доближава повече до домашното говедо отглеждано в неолита (преди 9 000 до 6 000 хиляди години), отколкото до съвременните породи.
Рибарството е било поминък на много родове в Родопите. Първите рибари отишли в Северна Гърция около 1800 г. и до Ньойския договор от 1019 г., с който границата с Гърция се затваря, изкарвали прехраната си с улов в района на свързаното с Бяло море солено езеро Бору гьол, днес Вистонида, край Ксанти. По време на социализма в Родопите са построени множество рибарници за пъстърва с цел диверсификация на поминъка на местните хора. Днес риба се добива от яз. Доспат, други високопланински язовири, работят и множество пъстървови стопанства.

Местната храна

Родопите са един от най-богатите в кулинарно отношение региони в България. Заради откъснатостта на планината от вътрешността в миналото, местните са съхранили без промяна много от кулинарните си традиции. Най-популярен е родопският пататник от настъргани картофи, сирене, масло, яйца и лук. Родопските марудници са вид катми, а родопският клин е баница с точени кори и плънка от картофи, ориз, коприва или лапад. Качамакът, питурките, колаците и тикълниците са други вкусни родопски ястия. Интересен млечен специалитет е кутмач – гъсто сварено овче мляко. Най-известният родопски метод за приготвяне на месо е агнешкото чеверме което се приготвя върху шиш с часове. По течението на р. Арда смилянският фасул се отглежда почти във всеки двор и прави гозбите с този боб неизменна част от бита на местните хора. Местните билки също са широко използвани, а Мурсалският чай е емблематичен за региона, от който той произхожда.

Традиционни напитки

Най-важно за Родопите си остава виното от сорта Мавруд, като маврудови зони са около Асеновград, Перущица и Брестовица. Маврудът има наситен рубинен цвят, специфичен приятен аромат, в който се долавя къпина и зряла черница, добър запас от танини и киселини. Най-популярната легенда за името на виното Мавруд датира още от времето на Хан Крум. Когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, владетелят наредил да се изкоренят лозята. По това време един млад мъж – Мавруд юнак, освободил селото си от всесилна хала, която носела само злини. Всяка сутрин юнакът пиел вино от лозата, която майка му скрила от владетеля. Когато хан Крум разбрал откъде идва силата на младия левент,  размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак.

Тур до Западни Родопи Научи още

0 Отзив

От

лв.179.00

Дата

2020-10-31

Посока

4800 Devin, Bulgaria