Стария Пловдив

Пловдивчани владеят до съвършенство използването на думата “густо”. Казват “густо”, когато им е и хубаво, и приятно, и вкусно, и сладко на душата. Думата е чудесна заемка от италиански, изразяваща цялата наслада от вкуса на живота, която “народите” на другите градове не са успели да постигнат. Подсказва и за един космополитен дух, макар и принадлежащ на по-стари времена.

Днес този дух се е съхранил в мирното кулинарно съжителство на няколко пъстри диаспори в Пловдив. Ако се интересувате от тяхната кулинарна история, специфика и майсторство, следете нашия сайт за едновневните ни градски гастрономически турове – ще ви заведем на място, за да чуете, видите и опитате…с “густо”.

Пловдив е градът на айляка и на кефа, казват местните. Онова ориенталско чувство за бавен, сладък живот, който има свой ритъм и свой език. В Пловдив дори и в най-натоварените работни дни кръчмите и кафенетата са пълни, а по площад “Джумаята” правнучки на някогашните кокони се “полюляват на високите си токчета.

Turkish coffee
Турско кафе с бяло сладко

Мъжете в Пловдив, обвити в облаци цигарен дим и одеколон с дъх на кожа, мускус и тамян, оживено ръкомахат по Главната, завладени от онова епическо спокойствие, което прави Пловдив тема винаги, когато стане дума за приятни места и добре прекарано време.

Заведенията в Стария град, кафето в джезве, варено някога върху пясък в джамията, ресторантските градини, затулени от смокини и асми, носталгично привличат всеки, отдавал се някога на “кефа” в древния Филипополис. Това е и част от философията на мултиетническия град – да събереш на българската маса турчин, грък, италианец, арменец и руснак. И други.

Няма друг град в България, в който човек може така спонтанно и естествено да стигне и до крехката гръцка глоша, и до почти еротично въздействащото турско кюнефе, и до ароматния арменски кешкек, и до пикантния руски тварожник. Те се предлагат на места, чиито собственици не просто проявяват въображение, за да готвят храна по чужди рецепти.

Kyunefe
Кюнефе - един от най-вкусните турски десерти

Те са домакини всеки ден на своята си общност, която от десетилетия се събира на едно място и бистри политиката, клюките и всичко онова, което, както би казал Уди Алън, винаги ви се е искало да знаете, но никога не сте посмели да попитате.

Пловдив има своята история на съжителство на тези общности. Преди Берлинския договор на територията на Източна Румелия живеят 573 560 българи, 174 700 турци, 42 654 гърци и 1306 арменци. Търпимостта е и в корените на градското общество, а и добре подпомогната от доза идеализъм в управлението, а и от закона – Органическият устав в своята втора глава, „Права на гражданите”, регламентира основните права и свободи, скроени по либерален модел – равенство независимо от раса, пол и религия, свобода на словото и печата, религиозна свобода, лична и имуществена неприкосновеност.

Временният генерал-губернатор на Източна Румелия ген. Аркадий Столипин издава през 1879 г заповед, че „на длъжностните лица не е позволено да правят разлика между румелийските граждани според народността им”. Ако някой показва пристрастие, то се смята за враг на страната. Пловдив е такъв – пъстър, вкусен и разнолик и до днес. В поредица статии ще ви разкажем за кухнята на различните етноси в Пловдив. Четете ни и се включете във вкусните ни градски турове. Ще е густо!

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *