Земенски манастир

Храмът „Св. Йоан Богослов”, известен още като “квадратната църква” от Земенския манастир край едноименното градче, е строен преди близо 1000 години и освен че е архитектурен уникат, крие различни легенди и интересна история. Някои изследователи твърдят, че именно тук се крие ключът към оцеляването на Земята, а също така и слънчевият символ на богомилите.

Уникалният храм, заемащ формата на правилен куб, всъщност е построен в резултат от облог. През XI век майстор зидар и неговият чирак се обзаложили кой от двамата ще построи по-пищна черква на двата бряга на река Струма, в района на днешният град Земен. Двамата нямали право да гледат как се движи строежът на другия.

Майсторът пръв приключил и отишъл да види докъде е стигнал неговият чирак. Легендата гласи, че онемял от красотата на творението и, засрамен, се върнал и съборил своя храм. Днес свещеното място се намира на километър от града, а впечатление у всеки турист оставя благодарение на стенописите и кръстокуполната си архитектура. Мястото е изключително посещавано, както от местни, така и от чуждестранни туристи, макар и да няма удобен излаз към магистрала или основни пътища.

Земенският манастир “Свети Йоан Богослов” съхранява в себе си много тайни на богомилите, от които са се интересували и рицарите кръстоносци, освободители на Божи гроб. Масоните също изучават стенописите и ги изследват за тайни знаци, изобразени преди векове.

Земенският манастир е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Мястото пази до днес образци от живописта от българското Средновековие и е единственият в България, който е с кубична форма. Размерите му са 9х9х7 м, а 4-метровият купол е вписан в квадрат, като по този начин височината на храма става 11,2 м.

Разположен е в средата на обширна поляна, но ако се застане в подножието й, гледката разкрива манастира в цялото му величие. Характерните черти на светата обител са стенописите с живи и реалистични образи, които са съхранени напълно автентични и до наши дни.

Двойният Исус Христос църква Земенски манастир

Най-старият стенопис датира от 11 век, а на него е изобразена Света Ана. Той е и единственият, който се е запазил от първото изографисване на манастира. Стенописи от второто изографисване през 14 век също могат да бъдат открити. Интересен е този на „двойния Христос”, в който той не е изобразен типично с хляб в едната и вино в другата ръка по време на обичайното причастие, а има два образа.

Левият Христос раздава хляб, а десният разлива вино, докато апостолите са разделени на две групи по шестима. Местни разказват, че масоните се интересуват от един определен стенопис – битова сцена, която разкрива ковачи, правещи гвоздеите, с които по късно Иисус бива прикован на кръста.

Вчерквата има и шест безценни ктиторски портрета, между които един на неизвестен местен феодал и съпругата му Доя. това са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

През 1867 г. е извършен ремонт с цел разширяване и дострояване на нова манастирска сграда. Монаси служели в светата обител до 1966 г., когато мястото е обявено за паметник на българската култура. Легендите гласят, че именно в този храм богомилите са закодирали типичния български знак – звезда със седем лъча или иначе казано – единственият символ, който може да обедини хората, изповядващи различни религии.

Смята се че и светите Кръстоносни походи са минали през Земен, а рицарите търсили храма на Соломон по писмени знаци, изобразени по стените. Векове назад кардинал от Ватикана предрекъл, че храмът ще спаси света от разрушение. Кой знае, може би това е причината манастирът да се съхрани през вековете на размирни времена, византийско и турско иго.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *