Хераклея Синтика

Над един век археолози и историци се опитват да локализират древния град Хераклея Синтика, позовавайки се на антични писмени извори и карти. Първоначално изследователите срещат трудности при откриване на точното местоположение на селището като за възможни варианти се смятат местата от днешния Сидерокастро до околностите на Серес. Руините от древното селище, намиращи се на хълма Кожух най-често биват разделяни на три – Ортополис, Тристолос и Петра. Първите археологически проучвания от 1958 г., направени от Атанас Милчев не дават конкретен отговор за наименованието на града, ето защо и Милчев приема, че това е главния град на медите – Петра, за който има сведения от Тит Ливий.

Чак през 2002г. се разкрива точното име на града – Хераклея Синтика (Стримонска). Археологът Г. Митрев открива мраморна плоча, съдържаща писмо от римския император Галерий, написано през 308г., което ясно подчертава градския статут на селището. Плочата за малко не пада жертва на иманяри, но за щастие биват заловени при разкопаването на некрополите на града. Археологическата находка в момента се съхранява в сградата на Исторически музей Петрич. Откриването на древното селище бележи началото на археологически разкопки и проучвания, които започват от 2007 г. и продължават до днес.

Планинското възвишение Кожух се намира на десетина километра от град Петрич. То е част от кратера на древен вулкан, който се изригвал последно преди малко повече от 10 хил. години. В резултат на което е останал и един от най-горещите минерални извори в Европа – 76 градуса, намиращ се в низините на хълма в местността Рупите. На юг граничещ с река Струмешница, а на изток с река Струма, Кожух е разположен в центъра на Петричко-Санданското поле, част от долината на Средна Струма, стигаща до Рупелското дефиле на юг и Кресненското на север. В древността, по южния склон на хълма се  е намирала и Хераклея Синтика.

Благодарение на засилените археологически проучвания можем да определим територията, която тракийското племе синти са обитавали по долината на Средна Струма. На запад пл. Огражден отделя тракийците и пеоните. На юг за естествена граница се счита планина Беласица, която ги отделя от бизалтите. Синтите обитавали териториите по източните склонове на Огржаден и Малешевска планина, а за северна граница се е считало Кресненското дефиле. Река Струма е естествена граница на изток, която отделя синти от меди.

Първите сведения за синтите носят митологичен характер. Богът на ковачите и огъня Хефест бива изхвърлен от Олимп и пада на остров Лемнос. Легендата гласи че синтийските мъже са приели древногръцкия бог, приютили са го и са започнали да го посвещават в тънкостите на металургията. Омир на няколко пъти споменава за тези племена в „Одисея” и „Илиада”.

Не е ясно дали това обаче са същите племена, които живеят по поречието на река Струма или просто има съвпадение на имена (нещо, което се наблюдава често за онзи период). Синтите на остров Лемнос и тези по течението на Струма заемат различни места по хронологичната линия, като за първите няма реални писмени сведения. Единственото сведение идва от Тукидит и по-точно от негов труд, описващ поход на тракийския цар Ситалк през V в. пр. Хр.

По средата на IV в. пр. Хр. тракийското племе е част от македонската държава, чиято граница се простира до река Стримон. Тук Хераклея Синтика става изключително важен център за македонската царска власт. Историята все още има спорове за нейното създаване, но изхождайки от научните факти, археологическите и нумизматичните данни, се счита че е дело на македонския цар Филип II някъде в периода 356-339г. пр. Хр.

Филип провежда засилена политика по укрепването на държавата като създава нови селища със смесено население, особено по граничните райони. В резултат на което освен траки, в Хераклея още са живеели македони, гърци и други по-малки заселнически групи – предимно ветерани или бивши военни. Тази политика на укрепване се запазва и през следващите години. През 310г. пр. Хр. Касандър заселва близо 20 000 автариати, а през 179г. пр. Хр. По време на управлението на Персей и Филип V, биват заселени и клети бастарни.

Историците са скептични, че Хераклея Синтика е изградена на празно място, а и освен това има сведения, че там някога е съществувал град – Синтия – династичен център за тракийското племе синти. Именно на това се дължи и втората част от името на града. За първата се смята, че е посветена на изключително почитаният в древността Херакъл – митичен основател на македонската царска династия на Аргеадите.

Местоположението на града е изключително тактически съобразено спрямо географските условия. Възвишението Кожух дава стратегическа видимост и височина сред полето – терен особено подходящ за застрояване на крепост или град. Такъв тип терен е бил предпочитан както от траки, така и от гърци. Хераклея Синтика е равно отдалечена от Кресненското, Рупелското дефиле и Ключката клисура. Това го поставя точно в центъра на долината на Средна Струма.

Пресечната точка на Струмешница и Струма, които в древността са текли по-близо до града се намира на югоизток. По онова време Струма е била доста по-пълноводна и има доказателства, които сочат че по реката са плавали кораби или поне след Кресненското дефиле. Това от своя страна прави реката много удобен потенциален транспорт за превоз на хора и стоки до Егейско море, а мястото където се влива Струмешница е подходящо за речно пристанище, макар и все още да няма доказателства. Горещият минерален извор, извиращ от подножието на хълма също се смята за причина при избора на място за заселване.

Развитието си Хераклея Синтика бележи малко след реформите, които Филип II налага в македонското царство. Преди Филип, властта е била в ръцета на хетайрите (водачите на аристократични фамилии, нещо подобно на боляри), правейки царя силно изключително зависим от тях, а народното събрание няма никаква реална власт. В новосъздадените градове Филип налага демокрацията като форма на управление, където гражданите са свободни да избират собствени институции, магистрати, местно законодателство, дори и събиране на локални данъци.

Правото да гласуваш е пряко обвързано със служене в армията, перфектен способ за рекрутиране на нужните попълнения за войската. По този начин много от преселниците бързо спират да се чувстват като чужденци и имат възможността активно да участват в градския живот. Спрямо географското си разположение, а именно североизточна граница на македонското царство, Хераклея Синтика има основната задача да пази земите от потенциални набези на медите, разположени на изток от Стримон.

Благодарение на начинът на управление и териториалните разширение, Хераклея Синтика претърпява бурно развитие и се превръща в голям градски и културен център. Така и го заварват римляните след III-та Македонска война през 168 г. пр. Хр., след битката при Пидна, която официално присъединява македонската държава към римските провинции. Статутът и начинът на управление в града се запазват, а освен това е запазено правото на града да поддържа войска, тъй като той ще продължава да бъде граница още над столетите, докато през 45 г. не бива създадена и провинция Тракия.

Сграда в основата на хълма и две жилищни постройки от този период биват намерени и проучени. Миналата година по южния край на римския форум се показва красива стена от времето на македонското царство, която все още е разкопана само на 23 м от дължината й. Предназначението й все още е неизвестно, но едва ли е имала защитни функции, тъй като е дебела само 50 см.

Възможно е да е била част от голяма обществена сграда или да е ограждала централните части на града. След направени геофизични проучвания се смята, че територията на града е около 10 кв. км., което че античният град се е разполагал по целия склон на хълма, както и в части от подножието. След въздушно лазерно сканиране направено през 2018 г. става ясно, че на върха на хълма се намира доста масивна структура с площ от около 7 декара – най-вероятно акропол, нещо характерно за елинистическите градове.

По време на периода на Принципата I-III в. Хераклея Синтика продължава силното си развитие, макар и да са регистрирани няколко варварски нападения и опожарявания. Открити са върхове за стели, оловни тежести, най-вероятно за прашки, както снаряди за катапулти. През I век от източната страна на града бива застроена масивна защитна стена. Смята се, че може би същата стена бива и изградена от западната страна.

Градът се възстановява изключително бързо от нападенията, а според археологическите изследвания, занаятчийският квартал записва изключителен икономически ръст. Биват открити работилници за тъкани, глинени съдове, лампи и теракотени маски. В края на I-ви и началото на II-ри век се наблюдава опустяване, тъй като част от територията на Хераклея Синтика е преотстъпена на новосъздадения град Партикопол (който се е намирал точно под днешен Сандански). Това от своя страна премахва нуждата от поддържане на голяма армия, тъй като Македония вече е вътрешна провинция.

Някъде около 270 г. в града започва широко преустройство на градската част и нейната канализация. Археологическите разкопки показват най-добре именно този период. Благодарение на стабилното развитие на града през годините му на съществуване, мястото на което се е разполагал площадът и централните административни сгради бива запазено.

В северозападната част на града е разположена голяма градска базилика, чиито стени са запазени на височина от почти 5 метра. В югозападната част се намира помещение, най-вероятно използвано за тоалетна, а под нея място намира и голям колектор за отходни води. Булето на града се е помещавало в тази сграда, в която са се взимали важни административни решения и специално избрани магистрати са отговаряли за дейността на градския съд. Настанявали са се на стъпаловидна трибуна ситуирана до западната стена на помещението. Стените са били пищно окрасени и покрити с мазилка, а в долната си част дори са запазили червения си цвят. Представителните сгради са били външно декорирани с мраморни плочи, малка част от които са запазени и до наши дни за жалост.

Насочен на изток, централния вход на базиликата води до голяма търговска улица, съставена от 15 помещения. Интересното е, че се редуват три магазина, светилище и пак три магазина. Тук впечатление прави второто светилище, посветено Немезида – богинята на бързото възмездие. Намерени са части от няколко плочки свързани с нейния култ, които в наши дни могат да бъдат видени в Историческия музей в град Петрич. Немезида е била изключително почитана, поради войнствения си характер от много войници и гладиатори.

Търговската улица поставя и края на форума, който е с формата на правоъгълник и заема площ от около 2500 кв. м.,а от нея до площада се слиза по масивни мраморни стъпала. На върха на стъпалата се е намирала и колонада, която е поддържала керемиден покрив над улицата, имащ за цел да пази посетителите от дъжда и силното слънце. По този начин се оформя покрит коридор, наречен портик. Интересното е, че макар и строено толкова отдавна, начинът на изработка говори за изключителните познания по градоустройство на древните хора. Централните и административните сгради разполагат и с улеи, които правят оттичането на водата много по-лесно в дъждовно време.

Форумът е покрит с варовикови плочи, някои от тях с различна големина. Това се дължи на факта, че са преизползвани от първия римски форум, който се намира на около половин метър под втория. Това явление не е необичайно, особено при такъв мащаб. Новият площад бива изграден, така че да съвпада почти изцяло със стария, като това може да се забележи и в подпорните стени изградени под него, които имат за цел да укрепят терена поради твърде голямата денивелация. От южната страна има продълговата сграда, която най-вероятно е имала обществено предназначение, а западната част все още не е излседвана.

През 388 г. прогресът и разцветът на града скорострелно приключват след като природата отприщва чудовищно земетресение със статут 8.8 по Рихтер, чийто епицентър е долината на Средна Струма. Хераклея Синтика бива най-силно засегната, защото освен трусът се образува и силна приливна вълна от река Струмешница, което допринася за още по-колосални поражения. Щетите са толкова главоломни, че градът никога повече няма да може да се възстанови.

Най-вероятно по-заможната част от населението просто се е преместила на друго място, но някои от жителите на Хераклея Синтика остават, в опит да продължат съществуването си. Големите административни сгради сменят своето предназначение и повечето от тях започват да се използват като жилищни. По-голямата част от магазините понасят огромни разрушения, а тези които все още не са тотално непригодни, биват използвани за жилищни части.

Около 395 г. бива достроена апсида към административната сграда и тя се превръща в християнски храм, още едно доказателство за ранното проникване на християнството в Хераклея Синтика. Съществуват данни, че през V век, около базиликата са направени няколко погребения, като някои от тях дори са вътре във форума, който така или иначе вече не се използва като такъв.

Въпреки всичко това хераклейците продължават да населяват древния град. Това най-ясно може да се забележи като през 2019г. след разкопки около отвора на голямата канализация биват намерени архитрави, козирки, бази от колони и всякакви други масивни отломки, които няма как да бъдат употребени. Интересното тук е, че биват намерени и две женски статуи, за които обаче все още няма сведение какво са олицетворявали.

Малко по-късно през 425 г. градът бива разтърсен отново от земетресение, макар и не чак толкова силно, колкото първото. Въпреки това, в резултат отново се образува приливна вълна, която допълнително утежнява ситуацията. Хераклейците отново правят опити за презастрояване.

Последните сведения за плащане на данъци от Хераклея Синтика са в началото на VI-ти век по времето на император Юстиниан I. Историята не дава еднозначен отговор каква е причината за тези събития. По това време на Балканите върлува чума, която ликвидира около 40% от населението, засяга дори и самия император.

Точно по това време се наблюдава и проникването на славянски племена по поречието на Средна Струма. Така бележи края Хераклея Синтика, град на почти 1000 години, 2/3 от които преминават в разцвет.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *