Обреден хляб

Храната има магически свойства и в традиционната култура има широко приложение като атрибут при извършването на едно или друго магиче­ско действие. Така голяма част от гаданията и любовните магии са извършвани с хляб, сол, лук, чесън, орехи, яйца, ябълки. В поредица от няколко статии ще разкажем за магическите свойства на храната, в които българинът е вярвал. Хлябът се при­ема за символ на живота, на здраве, благоденствие, единство, с него се свързва осигуряването на плодородие. Във всички цивилизации житото символизира плодовитостта, зачатието, пробуждащия се живот, изобилието от земни и отвъдни блага, познанието, което води към вечен живот.

В традиционната народна култура най-универсалното магическо средство е обредният хляб, израз на безкръвната жертва. Хлябът присъства неотменно в човешкия живот още от самото му начало. Не е случаен фактът, че когато се роди дете, веднага се меси прясна пита (Богородична пита, бърза пита), посветена на Св. Богородица, покровителка на родилките. Този хляб трябва да се изяде веднага, за да отиде Св. Богородица да помага и на други жени, а новороденото, когато порасне, да може да се ожени и да има потомство. С тази пита се посреща новият човек и символично се приема в човешкото общество. Питата, която се меси на Бъдни вечер в чест на Богородица като родилка, смислово съответства на родилния хляб, но също така осъществява и връзката със света на прадедите.

Кръглата форма на обредните пита и кравай има магическа обредна функция. Кръглото пространство е символ на слънцето, на изобилие, на плодородие, здраве, победа над злото. Кръгът изобразява хоризонталния модел на света, както стълбът – вертикалния. Върху хляба кръгът е „връшникът на небето“ – откъдето идват дъжд, роса, сняг, значи и плодородие. Безквасен хляб се меси за здраве и за омилостивяване на митичните същества. За здраве и против болестите като чума, шарка винаги се меси прясна пита, която се маже с мед (Св. Харалампи – 23.11, Св. Варвара – 5.XII), както и за здравето на добитъка в дните на светеца покровител (Власовден – 11.11, Св. Спиридон – 12.XII, Св. Модест – 18.XII).

Сватбеният обреден хляб в миналото имал не само жертвено, но и символично значение. На първо място той е символ на небесното семейство: слънцето, месеца и звездите, на второ място той е символ на младото семейство – жениха и невестата. В сватбения хляб винаги се влага смисълът за брака между слънцето и земята или слънцето и месеца, поради което на самия хляб се придава формата на слънце или месец и се намеква за тяхното небесно значение по време на целия цикъл при приготвянето им – при месенето, при печенето, и при раздаването му на младите и гостите.

На много места краваят олицетворява цялото небесно семейство – слънцето – мъжа, луната – жената, и звездите – техните деца. Когато влиза в момковата къща, невестата се отправя към хамбара и разравя с ръце житото за берекет на нивите. В нов дом не се влиза с празни ръце. На булката най-много и приляга да внесе хляб – символ на изобилието, вино – символ на плодородието и живота, и сол. Подава й ги свекървата, питайки: „Що е това, синко?“, а тя отговаря: „Хляб и сол, мамо“. Което по своя смисъл е равносилно на „Плодородие и изобилие нося, мамо“.

Обреден хляб

За предпазване на животните при смърт в семейството им се дава по залък хляб от омесената веднага питка. Хляба за добитъка слагат най-напред в ръката на починалия. Ако остане просфорен хляб от погребение, не се хвърля, нито се дава на кучето, а се слага в храната на домашните животни. С хляб магьосниците правели магии за обиране на млякото. На Гергьовден магьосницата взема кора хляб и я носи на кръстопът, откъдето ще мине стадото, което иска да обере. Поставя я под камък и чака. Мине ли стадото, взима хляба и го дава на своята крава или овца. Тя започва да дава двойно и тройно повече мляко и масло, а млякото на животните от обраното стадо пресъхва.

С хляба са свързани и някои забрани, отнасящи се до бременната жена. Така например на бременната се забранява да яде върнат от мъжа и след пътуване хляб, за да се роди детето й живо и здраво. По това как се яде хлябът, може да се гадае за бъдещия пол на детето. Който обича средата му, ще добие момиче, а който обича повече крайщник – ще има момче. С хляба са свързани редица гадания, които дават възможност да се разбере дали ще бъде плодородна годината, дали девойката ще се омъжи през настоящата година и др.

Обреден хляб

Освен това с него са свързани и някои магически практики, целящи да се намери най-подходящо¬то място, където да се издигне нова къща. Така в Русия, при избор на място за построяване на нов дом гадаели посредством три хляба, които пускали на земята от пазвата. Ако и трите хляба паднат нагоре с кората, то мястото е подходящо, но ако паднат с кората надолу, то тук не бива да се строи нова къща.

Хлябът, приготвен на Велики петък от Страстната седмица или на Рождество Христово, се счита, че притежава магическа и дори лечебна сила. Ако този хляб се съхрани през цялата година, той защитава дома и неговите стопани от беди и нещастия. Във фолклора на остров Нюфаундленд основно средство за защита от недоброжелателството на феите, се смята хлябът. Вярването в особените му магически свойства има своите дълбоки корени в древността. Хлябът, който се свързва с дома и огнището, се приема за символ на покорената природа и следователно има свойството да отблъсква феите. Именно прясно изпеченият хляб се възприемал и като най-скъп дар за омилостивяване на феите. В Ирландия, ако детето се изнесяло от дома си след залез слънце, поставяли в дрешката или в люлката му парченце хляб, в качеството му на защитно средство от зли сили.

Хлябът присъства неизменно и в християнската митология. В Библията се казва, че той „укрепва сърцето на човека“ (Псалтир 103: 15), а още в Стария завет са споменати думите на Бог към Адам след грехопадението: „С пот на лицето ще ядеш хляба си…“ (Битие 3: 19). В отделни книги на Стария завет също се споменава за ритуални хлябове. Животът и житото в гаданията и поверията, едновременно се сливат и съпоставят. В тълкуването на сънищата добре узрялото жито, се определя като израз на завършен, съвършен живот, ако на някого се присъни полегнало жито – то той скоро ще умре. Зеленото, избуяло жито в съня предвещава дълъг живот.

Хлябът се използва от магьосниците както в бялата, така и в черната магия. Ето какво съветват те: когато искате да се предпазите от човек, който желае да ви навреди, дайте му да пие отвара от черен хляб, ако срещнете вампир , трябва да хвърлите към него парченце стар хляб и той няма да ви навреди, ако една седмица преди сватбата младоженката храни всеки ден бъдещия си съпруг с коричка хляб, то той ще й бъде надеждна опора през целия им съвместен живот; никога не бива да се изхвърлят остатъците от хляба, защото това може да донесе бедност и нещастия. По-добре с трохите да се нахранят птици или животни; никога не бива да се приема и яде хляб от случайни хора.

Обреден хляб

Хлябът се използвал в различни обреди в северно-руските области, свързани с домашните животни. Така например, когато овчарите извеждали стадото на паша, давали на всяко от животните да помирише хляб. След това разчупвали този хляб, като им давали да изядат по едно малко парченце от него и ги разпускали да пасат. Целта на този обред се движи в две основни посоки. На първо място, чрез определени магически действия (посредством силата на хляба), той имал за цел да държи животните заедно, т.е. те да се движат вкупом като едно цяло, за да не ги губи овчарят.

Втората цел на обреда е да защити животните от срещи със зверове-хищници. За тази цел един от овчарите поставял в най-близкия до мястото на пашата поток набор от определени предмети – катинар с ключ, нож и икона с разпятие. Чрез силата на тяхната магическа мощ се вярвало, че стадото ще остане непокътнато. Съществувал и друг обред с подобна насоченост, според който овчарят заставал на границата между края на селото и началото на извънселищния път или на мястото, където се разпускало стадото за паша, скръствал ръце пред гърдите си и произнасял специална вербална формула, която се предавала между овчарите.

Obreden hlyab

Хлябът е възприеман като „Божи дар“, поради своя сакрален характер. Смятало се, че с къшея хляб, който човек получава от Бог, той получава и своето щастие. Затова съществува забрана, според която не бива да се дояжда хлябът на друг човек – по този начин се „обира“ неговият късмет. Не бива по време на ядене да се дава хляб на кучето или друго домашно животно, защото ще те застигне бедност. Не трябва да се оставя къшей хляб на масата, защото ще започнеш да слабееш – „той теб ще изяде“. Ако падне троха хляб на земята, трябва да я вдигнеш, да я целунеш и да я хвърлиш в огъня – това вярване е характерно за всички славянски народи.

Мюсюлманите в Централна Азия се отнасяли към хляба като към свещен продукт и следели за това трохи от хляба да не попадат на пода. Ако по време на хранене случайно от устата на хранещия се изпадне троха хляб, тя трябва незабавно да бъде върната обратно и да бъде изядена – считало се, че това ще донесе много щастие в семейството. Хлябът, напоен с вино, си остава най-свещеното християнско причастие, което защитава хората от трудности и скърби. Така погледнато, в най-общ аспект, хлябът изпълнява няколко основни магически свойства – защитно, лечебно, предпазно.

Статията е откъс от научното изследване „Магически свойства на храната“ на ас. Биляна Попова, публикувано в т. 3 на „Храната – сакрална и профанна“, Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово, 2014 г.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *