Мелница в Белинци

Някога в Добруджа е имало повече от 250 вятърни мелници, където хората мелели своето жито, царевица и булгур. Днес са останали малко от тях, като почти никоя не работи, но пък поне напомнят за славното минало на Житницата на България. Една от тези мелници ще видим по време на нашия Гастрономически и културен тур „Вкуси Златна Добруджа!“

Една от оцелелите вятърни мелници е в село Изворово, община Генерал Тошево, където се разиграва Йовковата драма “Албена”. “Около това село имаше десетина вятърни мелници, които започваха да отпущат крилете си и да замират една след друга, защото между двете махали на селото вече димеше комина на една парна мелница.

Аз често ходех в тази мелница, защото там винаги имаше какво да се види – събираха се разни хора, ставаха разни случки. Тук един ден стана и едно убийство, подобно на онова, което се описва в разказа и пиесата… Ето къде се породи първата мисъл за “Албена”, разказва писателят Йордан Йовков в бележка, отпечатана в списанието “Българска реч” през 1930 година.

На 40 км от Силистра и 4 км от бреговете на Дунав има друга запазена мелница – в малкото село Гарван, където живеят около 460 души. Някога местните хора били наричани „гребенци“, понеже младоженците носели украшение с форма на гребен на петел една година, след като са минали под венчилото. Наричани били и „елинци“ – от турското название на Елията – крайдунавската низина Побрежие.

Навремето в добруджанското село е имало три мелници, от които днес е останала една. Изградена е от местен жител през XIX век и в нея идвали хора от Гарван и околните села, за да мелят царевично брашно (малай), булгур и пшеница. Два големи камъка – ромели, превръщали зърната в брашно.

Вятърна мелница

Задвижването им ставало с немски мотор от 1920 година, купен и приспособен да работи на дърва и въглища за ниждите на мелницата. Според разказите двигателят е бил основна част от кораб. Антоанета Костадинова, бивша учителка в селото, разказва как родителите й изпращали нея и брат й да мелят брашно в мелницата. В тефтерите си пази рецепти за вкусен сладкиш от детските спомени – малайник, приготвен от царевично брашно и намазан с мед.

Прибирането на житото, смилането на брашното и месенето на хляб е част от бита на хората в селото от преди сто години, затова всяко лято в Гарван се провежда фестивал на хляба. Жителите на селото се обличат в пъстри носии и, придружени от гости, се отправят в ранно утро към полето, за да открият жътвата. Под звуците на народна песен първо жените навлизат в житния блок и жънат първите натежали златни класове със сърпове.

Днес в село Гарван може да чуете интересни истории за ритуалите в правенето на хляб, за съхранението на брашното в кошове от ракита и върба и за изпичането на хляба в пещ. Местните почитат приготвянето на обредни хлябове за сватби, кръщенета и събори. Те организират иизложба от обредни хлябове – „Вълшебна баница“, „Баница за свекърва“, „Пита за кръстник“, „Кошница за сватба“ и др.

В селото може да отседнете в Добруджанската къща, където сами да приготвите традиционни за селото рецепти. Сред най-предпочитаните ястия е галушчената супа (зелева чорба с лук, към която са добавени малки хапки от яйца и брашно) и тиганици, приготвени от точени кори с яйца и сирене, изпържени в горещо олио.

Може би единствената действаща вятърна мелница в Североизточна България бе до исперихското село Белинци. Тя е с над 100-годишна история и е паметник на културата. Стопанисва се от Историческия музей в Исперих. Мелницата е изцяло дървена, основно изградена от черен дъб. Доскоро в нея мелеха царевица, пшеница, ечемик, просо, червен пипер и каменна сол, но през септември 2019 г. мелницата изгоря в пожар.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *