Майсторите на сапун от Габровския край са единствените у нас, които опазват занаята сапунджийство повече от два века. Те първи създават български тоалетен сапун, за да спрат инвазията на вносния, успяват да устоят на пазарния натиск на евтините сапуни от остров Крит, а и до днес във всяка селска къща в Габровско се вари домашен сапун.
Занаятът сапунджийство – смесването на сварена лой или мас с луга (лишия – разтворена във вода огнищена пепел), е много доходен в районите на Габрово и Севлиево през XVIII и XIX век. Но историята на сапуна е много по-дълга, посочва Величка Илиева в сборника “Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще”. През Омирово време във водата не се е прибавяло нищо, а за пране се е използвало само търкане и бухане. По-късно се е добавял някакъв растителен сок и огнищена пепел.
В древния Рим събирали пикоч от минувачите за пране
В древния Рим по улиците поставяли съдове, в които събирали пикоч от минувачи за пране. Пръв Плиний съобщава за сапун, с който древните гали обагряли косите си. Истинските откриватели са финикийците, от които са го заимствали галите 600 години преди новата ера. От смесване на зехтин, луга и негасена вар арабите получавали сапун, който са ползувли и като крем срещу кожни заболявания.
Историческите данни сочат, че като средство за почистване сапунът се използва едва през II век от новата ера. През IX век сапунът вече е обект на търговия в Марсилия, а през XV век Венеция става център на търговия със сапун. В началото на XVII век в Англия сапун произвеждат 20 сапунджийници. Сапунената индустрия стъпва на здрави основи след откритието на Никола Льоблан през 1787 година и проучванията на Шеврьол за мазнините. След откритието на сода производството напредва. Подем в сапунената индустрия дава и откритието на Сабатие и Сендерен за животинските мазнини през 1801 г.
Началото на сапунената индустрия в България е поставено с откриването на фабриката за сапун през 1874 г. във Велико Търново от Георги Смилов, а по-късно, през 1893 година е открита и сапунена фабрика във Варна. От незапомнени времена населението от Габровско използва мазнини за приготвяне на сапун за домашни нужди Пепелта от огнището се събира целогодишно, като част от нея се използва за наторяване на посевите заедно с оборския тор, а останалата пепел се събира, за да се използва при варенето на сапуна. През зимния сезон жените събират и благо (отпадъчна мазнина), от която се вари сапун. Това е предимно развалена сланина или мас, а също и джумерки (пръжки от сланина).
За варенето на сапун събирали развалена мас и свински пръжки
Най-много такава мазнина се събира по Коледа, когато се коли прасето. Всяка домакиня вари сапун един път в годината – през пролетта или есента. Преди това се подготвя специално място за варене, прави се бъркалка, плетен кош от върбови или лескови пръчки, дървено корито, ператник, харания (бакърен котел с различна вместимост). Най-напред със слама се покриват стените и дъното на плетения кош. Върху сламата се слага негасена вар и дървесна пепел, отгоре отново слама. Възварява се вода и се попарва варта и сламата в коша, като се бърка с ръжен. Кошът се поставя над корито, в което се събира течността. Целта на попарването е да се хване луга или шара – това е течността, която се из тича от коша. С нея се калява сварения сапун. Последната течност, която капе от коша се нарича мека луга, мека шара. С нея започва варенето на сапун. За да се провери дали е мека или върла, в нея се поставя яйце – ако то плува от средата нагоре значи, че лугата е силна, а ако потъне на дъното, значи лугата е мека.
След като заври, започва непрекъснато бъркане, за да не кипне. Според информации от различни села на Габровско, от 1927 година при варене на сапун се използва сода за сапун, която се купува от търговските дюкяни. Варенето продължава няколко часа при непрекъснато бъркане с дървена бъркалка. Варенето продължава, докато сапунът се отдели от стените. След като изстине, повърхността става грапава. Ако тя се изкоруби, при рязане сапунът се рони, защото е лют. В този случай сапунът се разтопява отново и преварява. Изстинал, сапунът се разрязва с тел или голям нож на калъпи. Освен при домашни условия условия, в Габровско се развивало и сапунджийството като стопанска дейност. Кога са създадени първени керхани за производство на сапун, не се знае точно. Според информации от стари сапунджии, бележки от стари тефтери и фрагменти от такива от първите години на XIX век става ясно, че през 1809 година в Габрово е имало вече сапунджии. Така в един малък поменик от 1823 година, намерен в черквата „Свети Иван Предтеча” сапунджийството е в редицата на организираните занаяти.
Предполага се, че сапунджийството, подобно на чарка за плетене на гайтан, е дошло от Брашов. Габровци през втората половина на XVIII век са имали тесни и преки търговски връзки с този трансилвански град, а габровските сапунджии и джелепчии са купували големите казани и сапунджийски тави от Брашов още през 1810 година и продължавали да купуват до 50-те години на XIX век. Подобни са данните и за съседния град Севлиево. Производството на сапун се извършва в керхани – обикновени дървени бараки, покрити с каменни плочи и широка порта, през която влиза натоварена каруца. Тук се намират съдовете за производство: тагарите (корита) за събиране на лугата, каците за варене на сапуна; съдовете за съхраняване на пепелта и негасената вар. В тях работи майсторът заедно с двама трима помощници – калфи и чираци.
Габровец започва производство на тоалетен сапун, за да спре вноса на чуждия
Сапунджиите населявали цяла махала в Севлиево, в която били разположени и техните работилници. Те произвеждали сапун за миене и за пране и лоени свещи, които самите те на групи по 5-6 души на коне продавали из цяла Северна България. Според д-р Петър Цончев „в керханата на Рачко Цанков през 1862 година за пръв път почва варенето на сапун със сода, донесена от сина му Георги от Галац. Обработката на мазнината със сода, вместо с люта вода, скъсило времето от 7 на три дена.
Това икономисване на време, труд и гориво дало възможност на Рачко Цанков да конкурира останалите сапунджии. Тогава те подават оплакване до каймакамина, ала оплакването било отхвърлено с думите, че „на царщината мурафетлии хора и трябват”. Това е първото подобрение на сапун в Габрово. Второто подобрение в сапуноваренето става през 1876 година от Стефан Султанов. Произвежданият от него доброкачествен сапун бива оценен. Той произвежда не само добър сапун за пране, но и тоалетен, като спира по тоя начин вноса на пробилия си път тоалетен сапун от чужбина.
Сапунджийството като занаят преживява невероятен възход. От Видин до Добруджа, Източния Балкан и Черно море, до Тулча и Магналия, та чак до Одрин е продаван произвежданият тук сапун. Узунджовският и Ески Джумайският панаири са предлагали сапун на тукашните сапунджии.
Българските сапуни се прочуват от Добруджа до Одрин
Към средата на XIX век обаче в съдбата на сапунджиите настъпва рязка промяна. На пазара и по панаирите се появява прочутият по онова време критски сапун – много по-евтин, чисто изработен и доставян в големи количества. Това предизвикало бързо снижаване на производството на българския сапун и западане на голяма част от занаятчиите сапунджии.
Само габровските сапунджии са продължавали производството, стремейки се чрез подобряване на качеството да конкурират критския сапун. Сапунджийството като занаят в Габровско умира и не се практикува през втората половина на XX век. За разлика от него домашното производство на сапун продължава и в наши дни. И сега, в началото на XXI век почти няма къща в селата на Габровско, където да не се вари сапун.