Мелник

Прочутият пписател на приключенски романи Карл Май още в края на XIX век разказва пред немска публика за пиринското градче Мелник под формата на история за приключенията на литературния герой Кара бен Немзи (Карл, синът на Германия – б.а.), който всъщност е биографичен герой на самия автор.

„Под сянката на падишаха” е заглавието, което излиза през далечната 1881 г. в германския вестник „Дойче Хаусшац”, а главния герой в произведението е именно Кара бен Немзи.

Мелник и България в центъра на сюжета в произведението „През дебрите на Балкана” на Карл Май

По-късно Карл Май изменя цялостната сюжетна линия и я превръща от поредица в няколко части, като Мелник и България са споменати на няколко пъти в произведението „През дебрите на Балкана”.

“Щом излязохме от Мелник, ни обгърна тъмна нощ, въпреки това обаче успяхме да забележим, че се движим по утъпкан път. Пред нас беше Струма, която от Мелник се спуска на юг към плодородната равнина на Серес. Яздехме по непознати места. Знаех само, че трябва да се движим към Остромджа, наричащо се също и Струмица, по името на реката, на която бе разположено. Може би трябваше да поемем в посока към Петрич, но предполагах, че ще се досетят, че сме тръгнали натам, и щяха да ни преследват. Затова след известно време се насочих под прав ъгъл на север.

— Накъде, сихди? — попита Халеф. — Отклоняваш се от пътя!
— С основание. Внимавайте. Отивам да потърся пътека или път, на север към реката, в посоката, която следвахме досега. Искам да заблудя преследвачите ни.
— Тогава трябва да внимаваме, много е тъмно. Намирахме се в нещо като неразорана нива. Скоро забелязах, че отново излизаме на някакъв път. Вляво чух скърцащите колела на тежка волска каруца. Поехме в тази посока. Не след дълго настигнахме каруцата. Теглеха я два големи бивола, а отпред крачеше коларят. В средата на извития дъгообразно хомот беше окачен фенер.
— Накъде си тръгнал? — попитах аз коларя.
— За Лебница — отвърна той, сочейки с ръка напред.
Вече се ориентирах. Значи този път водеше към Лебница, разположена на едноименната, вливаща се в Струма рекичка.”

Пози начин любимият на поколения тийнеджъри Карл Май описва земите на България през 70-те години на XIX век. Интересно е, че той никога не е бил в България, но въпреки това показва завидни историко-географски познания.

Мелник

Оригиналното заглавие на романа “През дебрите на Балкана” е „In den Schluchten des Balkan”. Изданието датира от 1888 г., ала е преведено на български език чак през 1993 г. В произведението се споменава за Мелник, а авторът детайлно описва тежкия живот на тогава поробеното от Османската империя българско население.

Карл Май описва българите като честни и чистосърдечни хора

Карл Май е на мнение, че българите са честни, чистосърдечни и спестовни хора, а неговата героиня, символизираща България е Анка – бедна местна девойка. По-нататък в произведението се упоменава и за „недоволно съзаклятници, избягали в планините”. Човекът, който ги предвождал, не желаел да се подчинява на поробителя, а искал да създаде отново българско царство, което да има свой собствен и преди всичко – независим цар.

По думите на автора става ясно, че той е запознат с историята и че такова царство в действителност е съществувало. В своя роман Карл Май пише: „Известно е, например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад  приблизително до днешния Призрен…”.

Авторът израснал в крайна бедност, а след училище вместо в игри или с приятели, бъдещият писател прекарвал времето си в четене и преписване на различни енциклопедии, молитвеници и книги по естествознание. Доста суров в методите си, бащата на Карл Май го наказвал строго, ако синът му не успеел да изпълни дневните срокове, които деспотичния родител поставял. Въпреки всичко това, младият Карл изпълнил съзнанието си с най-интересни факти и познания, които след години изиграли основна роля в развитието на въображението му като писател.

За Мелник се носят различни легенди още от Освобождението

Не можем да определим със сигурност колко точно мелничани са наясно, че за градчето им се носят най-различни легенди още от времето на Освобождението. Най-малкият град, с едва 400 жители се смята за родното място на древния тракийски гладиатор и по-късно предводител, а именно Спартак. За мястото се говори, че е било обитавано от тракийски племена – меди. Но това, за което можем да бъдем безапелационно сигурни е, че местните знаят как да поблазнят небцето на туристите със своето толкова известно вино от едновремешния български сорт – Широка мелнишка лоза.

Кордопуловата къща

Мястото впечатлява както и с местна кухня, така и с добре поддържани къщи от 18-ти век, в типичен за времето си възрожденски стил. Скалните пирамиди над Мелник са задължително място за посещение, ако сте решили да останете в градчето за повече от вкусна гозба и дегустация на чаша приятно вино. Друг интересен обект на посещение за туристите е прочутата Кордопулова къща, построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец, представител на фамилията на Кордопулос.

Типичната мелнишка изба е издълбана като тунел в скалата

В къщата може да се види нейната вътрешна архитектура с изключително красивите й украси от стенописи, стъклописи и резби. Невероятна гледка е типичната мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата и положените бъчви за съхраняване на вино. Що се отнася до любознателните туристи, могат да посетят местния музей и да разберат за историята на винопроизводството. Сбирката е разположена в някогашния Клуб на активните борци, а там може да наблюдавате подредени снимки на местни изби, бъчви, технология и всякакъв вид съдове, които са обвързани с обработката и понататъшното съхранение на виното.

Местното вино е известно още от средните векове. През 13в. местният феодал решава да откъсне местността и да я превърна в автономна провинция. Единствено благодарение на своето вино, Мелник се превръща в процъфтяващо търговско средище. В наши дни сортът Широка мелнишка лоза е считан за бутиков, тъй като вирее само по долината на река Струма.

Отличителните черти на мелнишкото вино са искрящият червен цвят, плътен вкус, приятна свежест, идваща от невероятен букет от аромати, в който се усещат тютюн, кожа и плодове. Макар и толкова силно географски ограничен, що се отнася до производство, мелнишкият сорт е екстравагантен участник по международните винени изложби. Това, което  най-силно впечатлява туристите, са скалните мелнишки пирамиди, намиращи се на около 100-на метра височина над малкото пиринско градче.

Сортът Широка мелнишка лоза вирее само по долината на р. Струма

Местността изобилства от скални образувания с причудливи форми, често оприличавани на скални гъби, мечове, конуси, египетски пирамиди и минарета. Макар и почти отвесните пясъчни склонове, все пак се наблюдава широколистна и тревна растителност. Още през 50-те години на миналия век пирамидите са обявени за природна забележителност. Също интересно място за посещение е църквата „Свети Никола”, за която има сведения, че датира още от 12 век.

1 Comment

  1. Avatar
    John Doe
    7:29 - 14.06.2017 / Reply

    Great photography is an art form. So when you start considering beautiful imagery as a key component of a great design, your website will naturally become a work of art.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *