Резово

Село Резово е най-южното селище по нашето Черноморие. Между Резово и турското село Инеада, по талвега на река Резовска, минава морската и сухопътната граница,  която дели България и Турция. Затова в миналото достъпът до селото е бил ограничен.

Някога Резово е било познато като пристанищно селище. В покрайнините му се забелязват следи от металургична дейност. На 5 км от Резово се намира местността Згуриите, известна с най-голямото находище на древни шлаки у нас.

Предполагаемото им количество се изчислява на няколкостотин хиляди тона. Това е най-голямото количество отработена рудна маса от древни антични шлаки, намерена в българскaта част на Странджа планина.В местността Селски дол, на 3-4 км от селото, има и тракийски могилен некропол.

Резово
Край Резово минава морската и сухопътна граница с Турция

Малко преди Резово се намират останките на малка крепост, за която се предполага, че е известната средновековна крепост Кастрицион. Тя била малка стражева гранична крепост на средновековната българска държава. Разположена е на нос Кастрич, под който е и едноименният морски залив с множество подводни пещери. Крепостта се споменава от Георги Пахимер, който описва кои български крепости са били откъснати от българското царство в 1263 г.

В миналото селото е било голямо и се е изобразявало върху географските карти. Поради нападения на лази или т. нар. кавказки пирати, локацията на селото е била сменена и жителите му са се преместили към вътрешността на Странджа, по-далеч от морето. Тъкмо тогава получава и името Ени кьой (Ново село – от турски), а по-старите му имена са били Рузе, Резесу, Резве, Резве дере, Кючюк Резве, Бююк Резве, Резбу. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война.

Кавказките пирати са били морски разбойници. Според едни, те са грузинци, приели исляма. Но лази са били наричани и турците от югоизточното крайбрежие на Черно море. По време на Средновековието те нахлували от морето в Странджа планина, грабели и опустошавали селата, отвличали населението в робство, затова жителите на много селища са избягали и са се заселили отново във вътрешността на планината. На днешното си място Резово се намира от началото на миналия век. Построена е и църквата „Св. св. Константин и Елена”. Основният поминък на хората тук е бил въглищарство, риболов и земеделие.

Резово
Нос Кастрич и едноименният залив

Последното преместване на селото става през 1905 г., след като то е опустошено при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава всичките му 90 къщи са били ограбени. Има сведения, че след Балканската война в селцето идват преселници от Източнобеломорска Тракия – селата Яна и Блаца (намиращи се в Турция), както и от Малко Търново. По писмени сведения, през 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но за жалост селището запада, защото се намира в граничната зона между България и Турция, където достъпът е бил строго ограничен.

През последните години животът се връща обратно в Резово и макар да има 77 постоянни жители, техния брой се увеличава многократно през летния сезон, когато селото приема туристи. През 2000 г. на брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е построен православният храм „Свети Йоан Кръстител”.

Резово
През лятото Резово привлича много туристи

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *