Районът между Карлуково и Луковит е известен с приказно красивата си природа, богата на пещери и интересни каменни образувания. А гледката от непристъпните скални манастири разкрива красивите меандри по река Искър.
Но мястото от няколко години е превърнато в истинска райска градина, в която каменни приказки разказва семейството на Петя и Андриан Йорданови. Ачо, както всички в района наричат скромния мъж, с помощта на съпругата си облагородява изоставени сгради и райони.
Семейството влага изцяло собствени средства и не очаква нищо в замяна – къщите не се дават под наем, поляните и дворчетата са достъпни за всеки, някогашната стара автобусна спирка е превърната в информационен център с библиотека, а във водите на р. Искър Йорданови са засадили водни лилии.
Любител на природата, пещерите, красивите скулптури и дърворезби и дългогодишен инструктор по пещерно дело, Ачо е превърнал местността около Луковит и Карлуково в красив приказен свят, населяван с любими анимационни герои, цветя, животни, причудливи форми.
Съпругата му Петя, която е отдадена на историята и археологията, е партньор на Ачо във всичко – от любовта към Родината и правенето на добрини, до семейния бизнес, благодарение на който Йорданови дават работа на много хора в района, а спечеленото влагат за превръщането му в райско място.
Ачо е “архитект” на няколко каменни къщурки край хижа „Провъртеника”, както и на малък оазис в местността Каменната къща. Често сградата е използвана като ловджийска хижа, на която вратите винаги са отворени за всеки желаещ. Наблизо има и изкуствено езеро, в което цъфтят водните лилии, а около него са изградени каменни маси и пейки.
Материалите за обновление на района са само естествени – камък и дърво, а покривите на къщичките са покрити по естествен начин с тучна зелена трева. Като запален природолюбител, Ачо е оставил доста полушеговити, полусериозни послания в местността, имащи за цел да припомнят на всеки турист, че именно ние сме тези, които носят отговорност за околната среда и опазването на природата.
Често се срещат окачени по дърветата снимки на деца, които са прегърнали стволовете им, придружени от различни послания. „Аз чистя въздуха, който дишаш”, „Мога да направя това и за твоите деца, ако ме оставиш да живея”, „Да си любител на дивото не означава да си дивак” са само някои от култовите послания на Андриан.
Вдъхновен от добрините на Ачо и Петя, Пламен Борисов от Луковит също се отдава на добри каузи. Той взима дейно участие в работата по осигуряване на достъп до скалния манастир “Свети Никола”, до който допреди 9 г. стигала само козя пътека. Пламен ни води дотам, уточнявайки, че новите 60 метра стълби от бетон, както и дървената стълба до всички нива на светата обител са поставени благодарение на Йорданови и труда на десетки хора от цялата страна.
Сред последните добри дела на Ачо и Петя е плаващата къщичка по водите на река Златна Панега, която те направили с цел популяризиране на геопарка и природните забележителности в района. Но семейство Йорданови не обичат да се снимат и да се говори за тях. Ако скромността краси човека, и двамата са красиви хора – с големи сърца, от които извира доброто.
Галина Ангелова
Не съм и предполагала че в България има такова място!!!Благодаря ви мили хора,че сте създали това райско кътче.Малко са хората като вас,бъдете здрави и благословени!!!Ще направя всичко възможно да го посетя това кътче,което само докато разглеждах снимките ме зареди с позитивна енергия и добро настроение!!!