Васильовден

Кефал плакия, паламуд със зеле и Васильова пита – блюдата за Васильовден в Анхиало

Васильовден е един от най-тачените празници в Анхиало. Заедно с Йордановден, той заема особено важно място в празничния цикъл на жителите на старо Поморие. Анхиалци са посрещали Бъдни вечер скромно, като за трапезата са приготвяли само постни ястия, за които не са използвали дори олио. За десерт са правели саралия, наречена „газоти милина”, защото се свива. Парчетата саралия се опичали във фурната, приготвял се сладък сироп и докато е още топъл се пускали в него, след което се вадели едно по едно, отцеждали се в тава и се поръсвали отгоре обилно с пудра захар. По този начин сиропът се задържал в самата саралия.

Особено специално и тържествено е било приготовлението за Васильовден, когато са посрещали Новата година. На този ден във всеки магазин на вратата е имало закачена връзка от бели кърпи, широки метър на метър. Стопанинът, влизайки в първия магазин, е взимал една кърпа, която е била безплатна, сгъвал я е във вид на бохча и слагал в нея всичко, което купи. Връщайки се у дома, той бил посрещан от стопанката, която държала в ръце сито за пресяване на боб и леща. Цялото съдържание на тази бохча било изсипвано в ситото, наречено емиш, и вземайки го стопанката наричала: „Колкото е пълно ситото, толкова да бъде плодородна годината. Колкото прах падне от ситото, толкова жълтици да има в къщата.” За тази вечер е било изключително важно стопанинът да излезе на улицата и да покани първите чужди хора, които срещне да споделят вечерята със семейството му. Вярвали са, че по този начин къщата им ще бъде пълна и богата през идващата година. Това е единствената нощ в годината, в която поздравът на анхиалци един към друг бил „Добър ден”, тъй като празникът за тях символизира новото начало, новия ден.

Васильовден Поморие Анхиало

На трапезата се слагали всички храни, и особено свързаните с поминъка на семейството. Единственото постно ястие на масата за Васильовден била т. нар. попска яхния, която се приготвяла от сини сливи и малки лукчета. Приготвяли от малките гръцки сармички, както и свинско със сушена бамя, за което от предната вечер се накисвала бамята в хладка вода, в която добавяли една кафена чаша оцет. На следващия ден бамята се отцеждала и внимателно се измивала. Свинското месо се запържвало с лук и малко доматено пюре, и след като е полузавряло, добавяли бамята и оставяли ястието на тих огън.

Друго типично ястие, приготвяно за Васильовден, е телешко със сушени сини сливи, за което ½ килограм телешко месо се запържвало с малко олио, след което се изваждало. На неговото място се слагал ситно нарязан лук, около 10 зърна черен пипер, 2 листа дафинов лист, както и много ситно настъргани моркови. След като се запържели се прибавяло месото, заедно с доматено пюре и ½ ч. л. захар. Когато месото се задушало добре, се прибавяли сините сливи, които се накисвали във вода от предната вечер, а понякога и парчета дюля.

Наред с другите ястия на масата се слагало и овнешко с тестени хапки. Месото се запържвало с лук, доматено пюре, олио и се оставяло на тих огън, докато месото е готово. Разбивали се 2 яйца с 1 ч. чаша кисело мляко и се добавяло брашно, колкото поеме, за да стане тесто, след което с една малка лъжица, потопена в мазнина, се гребвало от тестото и се пускало в ястието. То било готово, когато изплуват всички хапки. Подправяло се с малко черен пипер и чубрица.

Неизменно на трапезата присъствали и няколко вида ястия с риба – кефал плакия, паламуд с кисело зеле на фурна, рибена чорба, както и черноморска скумрия с ориз. За приготвянето на последното блюдо в разлята тенджера са запържвали една глава лук, нарязан напречно на филийки, като се задушавал в малко вода да омекне. След което се прибавяло доматено пюре и олио, които запържвали с омекналия лук. Към тази смес добавяли ориз и вода в съотношение 1:4-5. Всичко се овкусявало със сол и малко червен пипер и към него се прибавяла суровата риба, нарязана на порции. Сместа се слагала да се задуши под капак, след което ястието се изпичало във фурната, като се добавяли малко черен пипер и повечко мазнина.

Васильоввден Поморие Анхиало Погача Пита

Освен всички тези ястия на масата се слагала и неизменната веяна или пушена риба. Тя се приготвяла от паламуд или черноморска скумрия. Веяната риба се почиствала добре, като се разцепвал само коремът,  махала се главата и обилно се пълнела с едра морска сол Поставяла се в съд, също покрит със сол, и се оставяла така да престои до 4-5 дни, след което се изплаквала хубаво, промивала се с оцет и се закачала на сенчесто и ветровито място да се суши. Завивали рибата с тензух и я оставяли така за около седмица, след което била готова за консумация.

От лятото и есента запазвали от всички възможни за съхраняване плодове – грозде, дини, пъпеши. За Васильовден задължително се приготвяла баклава и т. нар. Васильова пита. Баклавата се нареждала в голяма бакърена тава, с точени кори, ситно счукани орехи, канела, захар и малко грис. Отделно се приготвял сладък сироп, с който се заливала, след като вече е изпечена във фурната.

Васильовата пита била от твърдо козуначено тесто, за приготвянето на което били нужни по 3 кафени чаши захар и олио, 3 яйца, 700 грама брашно, 1 кафена лъжичка счукана гръцка дъвка, 1 супена лъжица амонячна сода, още толкова хлебна сода и оцет, като в него се разбивала хлебната сода и така се прибавял към киселото мляко. Готовото тесто трябвало да отлежи поне 1 – ½ часа, след което намазвали тавата с масло, поставяли тестото в нея, намазвали го с жълтък и украсявали с бадеми или орехи. Със специален дървен печат се правел кръст отгоре, а вътре се поставяла продупчена сребърна пара с червен конец, след което питата се изпичала във фурната. Наред с Васильовата пита, стопанката приготвяла и обикновена питка от хлебно тесто, като на тях двете поставяли по една свещ, които запалвали, преди да прикадят.

Vasilyovden Pomorie Anhialo

Всички тези разнообразни ястия се прикадявали от стопанина, който изпълнявал специална песен от 12 стиха и така с кандилницата обикалял из всички помещения в къщата и двора. Цялото семейство било събрано около масата, стопанинът поставял тамяна под кандилото. Хлябът и Васильовата пита се завъртали три пъти по часовниковата стрелка, едновременно с което се наричало: „Свети Васил, Исусе Христе, Богородице, дайте берекет на къщата, да бъде богата годината, която идва, да са живи и здрави всички в дома”. С нож се изрязвал кръстът от питата, след което тя се разрязвала първо на четири, а в последствие на по-малки парчета. Първото парче било наричано на Св. Васил и то се слагало на масата, след което на всички членове от семейството по старшинство, на къщата, и за всичко що е поминък на семейството се отрязвало по едно парче. По парчето с парата се гадаело каква ще бъде годината – колкото по-голямо е то, толкова по-богата щяла да бъде годината.

От хляба също се изрязвало парченце под формата на кръст и това парченце, заедно с кръста от Васильовата пита и парата, се пускали в голяма чаша, пълна с вино. Следяло се в каква посока ще се завъртят и отново, ако е по часовниковата стрелка, годината щяла да е плодородна и добра за цялата семейство. След това всички пускали дребни монети в чашата с вино, казвала се молитва от стопанката, след което започвали да се хранят и веселят. Задължително са изчаквали всички до 12 часа, малките целували ръка на по-големите и цялата вечер трапезата не се вдигала. На сутринта само парата се изваждала от чашата с вино, останалото се хвърляло в морето, а с монетите се купували свещи, които палели в църквата.

Статията е откъс от научното изследване „Традиционната Васильовденска трапеза на анхиалци“ на Мария Арбова – Демирева, публикувано в т. 1 на „Храната – сакрална и профанна“, Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово, 2010 г.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *