Боженци

Възрожденското село Боженци, на 16 км източно от днешно Габрово, е създадено след османското нашествие във Велико Търново в края на XVI век. Тогава от столицата бягат мнозина и се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избрала за свое скривалище местността, където в момента е селото и му дала името си.

Боженци е наречено на хубава болярка от династията Асеневци

Хубавицата от династията на Асеневци останала вдовица, но се грижела с любов и внимание за многобройната си челяд. Когато се заселила с децата си край реката, местните започнали да наричат новодошлите Боженци, Божанците. Така било дадено името на селото.

Боженци

Синовете на болярката се захванали с търговия и с течение на времето селото се разраснало, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците. Местните хора развивали търговия и занаяти като ковачество, кожухарство, абаджийство. Най-голям бил разцветът през XVIII и XIX век, когато кърджиите (търговци на добитък) разнасяли стоката си по цялата Османска империя и стигали чак до Русия, Австро-Унгария и Италия.

Селото е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г.

Замогнали се заселниците и започнали да строят къщи на два етажа. Първият обикновено се използвал за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Всички къщи били богато украсени с дърворезби и окичени от край до край със шарени черги.

През 1839 г. местните хора издигнали и своя храм на вярата – църквата “Пророк Илия” – трикорабна базилика, която представлява истинско майсторство на възрожденската архитектура. Интересен е наклоненият под до олтара, украсен с дървен иконостас, куполите, скрити под скосения таван, масивните каменни стени и типичните боженски сводове. Влиятелните жители на селото получили разрешение да построят към черквата камбанария – нещо строго забранено по онова време.

Боженци

В долната част на църковния двор е имало килийно училище – масивна сграда в началото на селото, която след това била преустроена в галерия. Две музейни къщи от XVIII и първата половина на XIX век са подредени с оригинални предмети от този период – менгемe за восък с оригинален механизъм от началото на 19 век, ножарска работилница, тъкани.

Днес много от къщите са превърнати в музеи, магазини за сувенирчета, къщи за гости, механи. Къща музей “Баба Райна” е една от най-старите сгради, запазени в селото, строена във втората половина на XVIII в. В нея има етнографска експозиция от XVIII – XIX век.

Менгема – старата работилница за пречистване на восък

Къща музей “Дончо Попов” е принадлежала на богат търговец от началото на XIX век. Собственикът й е бил един от най-заможните търговци на вълна и кожи в Боженци.

Забележително е Старото школо, чиято сграда е строена през 1870 г. В изложбената зала се сменят гостуващи и временни изложби, а посетителите имат възможност да пишат с гъше перо и да си отнесат спомени. Интересна за посещение и т. нар. Менгема – работилница за пречистване на восък от началото на XIX век.

Село Боженци е сред 100-те национални туристически обекта на България, така че ако сте запален турист, носете си книжката, за да ви сложат печат. Годишно резерватът се посещава от над 25 000 души.

Снимки: Everythingispossible.co.uk и Patepisanici.com

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *