Двореца Евксиноград

Дворецът “Евксиноград” е първата и най-старата извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство. Известен е с прекрасните си градини и е шедьовър на парковото изкуство от световна величина. Дворецът има собствени лозя и винена изба и е любимо място за дегустации на българско вино от Северното Черноморие.

Всъщност официалните резиденции на царската династия от Третото българско царство у нас са цели 11. Някои от тях имат интересен статут в наши дни, а други са напълно непознати за повечето хора. Една от резиденциите например е приютила Регионалния исторически музей на град Русе, друга – Художествената галерия в София, а пък трети са с отворени врати и служат за атракция на любопитните туристи.

Дворецът “Евксиноград” е една от резиденциите на някогашното Княжество България. Заема площ от 900 дка и е собственост на държавата. Състои се от официалната представителна постройка, няколко оранжерии за много редки растителни видове, английски парк, френска градина, винарска изба със собствени лозя, спортен комплекс.

Тук се намират и бившата резиденция на държавния глава, ваканционни вили, хотелска и административна част с ресторант към тях, както и няколко сгради, които в миналото са били предназначени за царската прислуга. Дворецът “Евксиноград” се намира на 8 км от град Варна.

Историята на “Евксиноград” датира още от 14 век, когато по времето на цар Иван Александър Генуа създава там пристанище и обособява квартал на име „Кастрици”. Благодарение на непосредствената си близост до лековити минерални извори, още в древността районът се превръща в център на духовния живот и са изградени редица манастирски комплекси и храмове.

По времето на първия ни владетел след Освобождението Александър I Батенберг, Гръцката митрополия му подарява манастира „Св. Димитър”, както и прилежащите към него имот, лозя, скалисти и каменисти брегове. Мястото придобива статут на лятна резиденция на княза. Именувана е „Сандрово” и е изградена в периода между 1881 и 1885 г. Точно тук става и подписването на Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г.

2 години по-късно, след абдикирането на Батенберг, новият княз Фердинанд I взима местността под наем от държавата и прави облагородяващи промени. Тогава е променено и името от „Сандрово” на „Евксиноград” по идея на неговата съпруга. Новото име идва от гръцкото нарицание за Черно море – Понтос Евксинос или иначе казано – гостоприемно море.

На 15 август 1882 г. бива положен и първият камък от строителството на двореца. Проектът, по който е започнал строежът на сградата е дело на австрийския архитект Виктор Румпелмайер, който също така е известен и с преустройството на Княжеския дворец в столицата. Целта е била Евксиноград да бъде изграден във френски шато-стил от времето на Луи XIII. Отличителните белези на внушителната сграда са високия мансарден покрив с медена обшивка, фугираната тухлена зидария и часовниковата кула. Проектът е финализиран през 1893 г. и се счита за най-старата извънградска резиденция на владетелите от последното българско царство.

Фердинанд I, известен със страстта си към ботаниката и орнитологията поставя основите за създаването на крайморската ботаническа градина. Територията на двореца обединява три оранжерии, нидерландска, френска, високо и ниско палмова. В тях се отглеждат и развиват близо 500 растителни вида.

Под основния балкон на комплекса се намира и вградения фронтон от покрива на френския замък Сен Клу. Изключително красивият френски кралски герб бива пренесен до Варна във вагон на „Ориент-експрес” през далечната 1891 г., 21 години след като Сен Клу бива разрушен от немците по време на Френско-Пруската война. Фердинанд I решава да запази плочата, понеже семейството му е емоционално обвързано с френския дворец.

Друга интересна част от цялостната декорация е слънчевият часовник, който е подарък на княза от британската кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на англисйки кораби във Варненския залив.

Колкото до интериорана двореца, спокойно можем да кажем, че не е пестено от стил и детайли. Елементите от интериорния дизайн умело съчетават късен барок и класицизъм, романтизъм и наченки на сецесион. Всички дървени елементи са боядисани в бяло, макар и това да не е оригиналния им цвят, а решение, което е дошло на по-късен етап.

Единствено изключение прави ламперията в билярдната зала, където дървото се е съхранило и до днес. Редките картини, копринените тапети, камини, кахлени печки и френски полилеи са само част от богатия детайл, който може да се забележи из Евксиноград, дори и с просто око. Ако се намирате в близост до Варна или планирате пътуване в района не се колебайте да посетите този пищен дворец.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *