Чипровски манастир

Чипровският манастир „Св. Иван Рилски”, който се намира на 7 км от Чипровци и на 30 км от град Монтана, е място, което се е съхранило през вековете, за да ни разкаже днес дългата си история. Създаден е през IX – X век, период останал известен в историята с това, че са се издигали много църкви и храмове, за да може православната християнска вяра да се укрепи и запази, а славянската писменост и просвета да остане съхранена. Малко след създаването си Чипровският манастир се превръща в огнище за църковната култура.

За това говори фактът, че след Петър I държавата поемат неговите синове, които си разпределят и управлението. Цар Самуил отговаря за военните и административните дела, а цар Роман се оттегля във Видин и се захваща с църковните и книжовните дела на българската държава. Светата обител оцелява и по време на византийската власт, а вероятно запазва и просветните си функции, тъй като за император Василий II се знае, че е проявявал толерантност спрямо българските църковни храмове.

В действителност за храма в периода на Второто българско царство знаем изключително малко, поради липсата на достоверни източници. Светлина хвърля единствено записка от Григорий Цамблак, който казва че във Видинското царство има най-много манастири и църкви. Средновековната история на светата обител свързваме с доста интересна легенда, която разказва, че след провала на въстанието организирано от Константин и Фружин, синът на цар Иван Срацимир намира убежище в манастира, където и прекарва последните години от живота си. Изворът, от който тогава монасите му носели вода, днес е наречен Царев кладенец.

След смъртта на Константин манастирът е подложен на серия опожарявания и разграбвания от османците. Години по-късно Чипровският манастир бива съграден на ново и се превръща в неизменно важна част за католицизма по българските земи. По същото време в светата обител се създава и училище , имащо за цел да обучи и подготви бъдещият висш клир. Петър Богдан Бакшев – виден политик и дипломат също получава първоначалното си образование тук.

Думите на Димитър Маринов относно учебното дело в Чипровския манастир по време на османското иго са запазени: „Тоя манастир през всичкото това тъмно време е бил единственото огнище на черковно-училищното дело в този край. В него се стичали момци отвсякъде из околните села, за да се учат на книга. Като свършвали книгата … тия момци се връщали по селата и ставали даскали, а после и попове… От там е останала думата „Он ходи на поп”.

Говорейки за историята на манастира няма как да не бъде спомената и неговата ключова роля по време на Чипровското въстание от 1688 г. Бунтът се запомня като един от най-големите срещу османската империя, а в него взимат участие жители на Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна и много други градове и села, които се присъединяват в последствие. Манастирът бива използван както за убежище, така и за опорен пункт на бунтовниците. Древна легенда гласи, че малко преди избухването на въстанието Чипровската Чудотворна икона „Св. Богородица” е проплакала на два пъти, като по този начин е известила за фаталния край на смелото начинание.

В действителност точно така се случило и манастирът бил отново опожарен и разграбен, а населението на околните села избито или принудено да напусне родните си места. Това, което прави загубата толкова голяма е, че при това опожаряване изгаря и манастирската библиотека, богата на много литературни произведения, събирани усърдно през вековете. Ценни икони и реликви са заграбени.

През следващите години манастирът запустява и така почти до края на XVIII век, когато заможни българи, завърнали се от чужбина не го реставрират. Те влизат в контакти с манастири от Руската църква, а дори и изпращат и представител там. В резултат на това през 1800 г. руският император Павел I решава да дари престолно евангелие със сребърен обков на Чипровския манастир. В действителност евангелието е определяно като шедьовър на изкуството, най-хубавото е, че е съхранено до днес и се помещава в Националния исторически музей.

За жалост съдбата отново не е на наша страна и само шест години след дарението на руския император, за пореден път светата обител е разграбена и опожарена от турците, тогава предвождани от берковския Юсуф бей. Причината за зверствата са слухове, че в манастира се укриват бунтовници. След проверка такива не са открити и в яростта си турците решават да опожарят манастира, а монасите да подложат на жестоки изтезания. В резултат на което местното население се обединява и пише молба до Султан Махмуд II, известен с толерантостта си към християнското население в империята. Султанът изпълнява молбата и нарежда на Юсуф бей да възстанови щетите.

През следващите седем десетилетия манастирът продължава да бъде ограбван и опожаряван, тъй като за пореден път се оказва от ключово значение за важни събития като Върбанпеновата и Манчовата буна, защото е давал подслон на хиляди бунтовници. С избухването на Сръбско-турската война през 1876 г. настъпва масова мобилизация, а в нея участие взимат и доброволчески български чети, включващи в състава си не малко чипровчани.

След началото на войната Панайот Хитов и Филип Тотю минават през Балкана и пристигат в Чипровци, където са посрещнати като освободители от местните. Но радостта им свършва бързо, след като игуменът на манастир „Св. Иван Рилски” ги известява за настъпващата от Берковица османска войска. Игуменът горещо моли четниците да защитят светата обител.

Войводите показват храброст и се отправят към манастира. След дни на тежки сражения между четниците и Берковския гарнизон, превес в битката взимат османските сили. С надежда до последно, че подкрепления от Сърбия ще се присъединят към тях, четниците бранят храма, но неуспешно. За шести път манастирът е опожарен, разграбен и изгорен, а обитателите му – безмилостно избити. Години по-късно, след Освобождението, манастирът е съграден наново и запазен до наши дни. Светата обител е отворена постоянно за туристи.

Впечатляваща е и архитектурата на манастира – той е съставен от църква, два параклиса и триетажна кула камбанария. Църквата е строена в началото на XIX век и обновена през 1829 г. Впечатление прави великолепният иконостас, създаден при последното възстановяване на храма. Кулата камбанария е изключително красива, а характерно за нея е, че първите два етажа са построени преди Освобождението, а третият десетилетия по-късно, чак през ХХ век. На приземния етаж на кулата се помещава гробница, в която почиват костите на загиналите монаси и бунтовници от Чипровското въстание.

Точно до нея се намира и мемориална плоча в памет на известни български дейци като Георги Пеячевич, Петър Парчевич, Панайот Хитов и други. На вторият етаж от кулата намира място параклисът „Св. Анастасий Александрийски”, който е направен след Освобождението в чест на Царя Освободител. Цялата вътрешност е украсена със стенописи, а от върха на кулата се разкрива невероятна гледка към заобикалящата природа. За нея Вазов пише: „Няма по-приятно нещо за туриста, за поета, за любителя на природата, отколкото да пътува на кон из чуднити самотии на тоя лабиринт от благодат божия!

Ту се намериш в някоя глуха гора, ту се озовеш в една очарователна, живописна долина, прилична на аркадска идилия, ту газиш бистро поточе и пак се омъкваш в гъста гора, ту ти се лъсне пак шумящата Огоста и ти възхитен вървиш надлъж по лакатушните й брегове, додето над зелените върхове на горите ти се мерне, като някоя алпийска вила, усамотено манастирче, което приветливо поглежда към тебе и те кани да се отбиеш в гостоприемната му пазва и да вкусиш половина час от безбурния покой на оградата му. Това е Чипровският манастир.”

В манастирския комплекс се помещават и няколко стари паметници на родолюбиви българи и просветители, както и масивен кръст, за който се предполага, че датира от XIV век.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *