Кухнята на древните българи, хан Крум

Доцент Иван Лазаров от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” изследва основите на старобългарската кухня. Той ръководи катедра „Средновековна история”, но освен това е известен с кулинарните си познания. Ученият готви по средновековни рецепти, а преди година организира пищна изложба по проект „Стандарти на всекидневието през Средновековието и новото време”. По самия проект се работи от години, в резултат на което в предишната ни столица Велико Търново доста често прииждат чуждестранни студенти и преподаватели от ВУЗ-ове в Полша, Франция, Румъния и Турция.

Макар и древната история да е пропита с факти за войни, владетели, походи, чуждестранна политика и т.н., истинският си лик епохата придобива и чрез своята кухня, обичаите и кулинарните навици на предците ни. Както е всеобщо известно, прабългарите имат номадски начин на живот, което говори за неминуемото присъствие на животински видове в тяхното ежедневие.

В основата на менюто на нашите предци са различните видове месо, мляко и млечни продукти. Интересен факт е, че са поставяли парчета месо върху гърбовете на своите коне. По време на поход,  месото се е осолявало от потта на жребците и по този начин се е образувала пастърмата.

Месото се е осолявало от потта на жребците и се превръщало в..пастърма

Доцент Иван Лазаров допълва, че древните българи живеели предимно благодарение на своите стада. Не са проявявали интерес към храните от растителен произход, защото имало поверие, че всяко разораване на земята прекъсва покоя на мъртвите и по този начин се отварят негативни пространства.

След приемането на християнството обаче се случват много цивилизационни промени, които неминуемо дават отражение върху бита на древните. Част от промените, идващи с новата религия са постите, които се налага да се спазват между 200 и 250 дни в годината. Поради тези обстоятелства, прабългарите били принудени да сменят стопанството си и от номади да се превърнат в земеделци.

С времето юртите започнали да отстъпват път на къщите и да се оформят селища по византийски модел. Освен това се открили доста нови занаяти и навлезли различни селскостопански сечива. Лека-полека народът е започнал да се прехранва предимно с житни култури като овес, пшеница, лимец, просо, ечемик и други. Промените обхващат почти всеки един аспект от живота на древните, които дори заменили сабите с мечове.

Създава се пехота, а в торбите на войниците най-често срещаният продукт бил булгур, който от своя страна се приготвя лесно и бързо, богат е на важни хранителни вещества и преди всичко – не мухлясва. Наблюдава се и сформирането на сезонна кухня, прабългарите усвояват някои примитивни техники за варене и печене от славяните. Смята се, че похвати като варене на пара, пържене и задушаване са дошли от Византия.

В торбите на войниците най-често имало булгур – бил хранителен и не мухлясвал

Хлябът е един от продуктите, които никога не са изчезвали от трапезата ни през Средновековието. Нашите земи са били лишени от т.нар. „гладна смърт” благодарение на своето плодородие. Плодородна година се е смятала тази, в която от едно засято зърно се роди и развие клас с 20 зърна. Древни хроники сочат, че дори и кръстоносците били особено впечатлени от вкусната българска храна и качествено вино, а за нашия народ се твърдяло, че се облича сякаш всеки е част от царско потекло (предимно заради красивите цветове на одеждите).

Григорий Антиох, византийски хронист, пише че, един български хляб по онова време бил съвсем достатъчен да се заситят осем мъже в зряла възраст. Поради географската ни близост с Византия, неминуемо част от тяхната кухня се пренесла и в нашата. Подправките, които империята си набавяла чак от Китай и Индия, бързо се утвърдили и по нашите земи. За пример можем да вземем  канелата, куркумата, джинджифилът, кимионът, черният пипер и много други. Доцент Лазаров открива над 25 антични рецепти, сведенията за които идват предимно от археологически проучвания.

Един хляб бил достатъчен да се заситят осем мъже в зряла възраст

Основната информация, с която разполагаме и до днес, за това как са се хранели древните, бива открита в боклукчийските ями, някои от които са се съхранили и до наши дни. Интересен факт е, че на дъното на тези ями често се намират и останки от насечени кости на телешки глави. Именно една от древните рецепти, които доц. Лазаров възстановява, се състои от разфасована и сварена телешка глава, към която се добавят лук, бакла, нахут и зеле. Ученият разкрива, че по онова време вече са се отглеждали доста зеленчуци като краставици, ряпа, леща, моркови и чесън, а картофите от своя страна, били заместени от пащърнак.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *