Маджун от диня

Сладкият маджун, наричан още “бедняшки” мед,  за мнозина всъщност е познат като петмез или адъ. Обикновено се прави от захарна тръстика и захарно цвекло, грозде, тиква, сини сливи, захарна метла и диня и представлява сгъстен сироп от сладък плод.

В Добруджа, където ще го опитаме по време на нашия Гастрономически и културен тур „Вкуси Златна Добруджа!“, се приготвя традиционно от диня и захарна метла, макар в България да са запазени различни традиционни рецепти за направата на му. В област Силистра, в селата Смилец и Сребърна, диненият маджун е бил просто задължителен като почерпка за гостите.

Макар в миналото да не е бил особено високо ценен, диненият маджун днес е известен със своите качества и това го прави изключително търсен продукт на пазара. Той не съдържа Е-та или други консерванти, а въглехидратите в състава му са около 80%. Състои се от 100% фруктоза, която се разгражда много бързо от организма.

Сладкият маджун предпазва от различни болести

Съдържанието на желязо и рибофлавин в сладкия маджун надвишава количеството, което се съдържа в пчелния мед, а 100 грама от продукта осигуряват необходимата на организма дневна доза калций, магнезий, калий и желязо.

В зависимост от плода, използван за направата на сладък маджун ползите за организма са различни. Когато се използва захарно цвекло, хромът в маджуна понижава вероятността от диабет и спомага за укрепване на костите и мускулите.

Захарна метла

Сладкият маджун от грозде облекчава симптомите при бъбречни и храносмилателни проблеми, има положително действие при анемия и върху кръвоносните съдове. Маджунът от черница предпазва от простудни заболявания, стимулира психическото и физическото развитие при децата.

Как да приготвим динен маджун?

Основната технология е една и съща във всички краища на страната. Използват се само добре узрели плодове. Дините трябва да са здрави и едри. За да се направи една доза се изполват 5 дини. Първо плодовете се измиват и срязват на две половини. Вътрешността се издълбава с лъжица и претрива през гевгир, по този начин се премахват семките и твърдите частици. След това се прецежда, като за целта се използва марля.

Поставя се да ври на слаб огън. След като заври, се отстранява получената пяна, ври на бавен огън, като се бърка често, за да не загори. Необходими са най-малко четири часа, за да се получи динен маджун с желаната гъстота.

Готовият продукт трябва да има гъста консистенция и кафеникав цвят. Според традицията, колкото по-гъст стане маджунът, толкова по-трудно се разваля. Ако се съхранява в буркани на хладно, може да издържи няколко години.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *