Гергьовско агне

Магическите ритуали на Гергьовден – жертвени курбани и обреди за здраве и берекет

Гергьовден e eдин от най-големите пролетни празници – ден на светеца победоносец и патрон на овчарите Свети Георги. Гергьовското агне като кръвен курбан има важно значение за българите. В представите на балканския човек курбанът винаги се свързва с обредността на най-тачения и повсеместно познат празник – Гергьовден, при който езическите вярвания и практики се преплитат с религиозните канони. Натоварен е с голяма обредна символика, като почти всяко действие има магическа и предпазна функция.

Вечерта преди Гергьовден вратите на всяка къща се кичат със зеленина (предимно клонки от круша, глог и коприва) и запалени свещи за предпазване от болести. В някои села в Ямболско старите жени пръскат зърна из двора, обора, кошарите, за да се „плоди добитъкът“. Рано сутринта за първи път се доят овцете в накичено с крушови клонки и чесън менче, като издоеното мляко се подсирва, разказват от Регионалния исторически музей в Ямбол. За празника се месят различни обредни хлябове. В Генерал Тошево „тестото се замесва от малки момичета, които окичват с разни булченски накити. От замесеното тесто правят краваи, просфори и кукли. Върху една от просфорите изобразяват гега (овчарска тояга) и около нея слагат топчета, пак от тесто, които оприличават на Св. Георгьовите овце. Украсената просфора се нарича кошара и се дава на овчаря заедно с главичката на гергьовското агне“.

Във всяка къща се прави курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне, обредно захранено и накичено с гергьовски венец и запалени свещи на рогцата. Изтеклата кръв се събира в тава и се изхвърля в течаща вода, за да има берекет в къщата, като се благославя: „Както тече водата, тъй да въдят стадата“ (с. Малък манастир). Важно е последното захранване на жертвеното животно – чрез него сукалчето се превръща в еталон на чистата кръвна жертва и добива статуса си на гергьовски курбан. За първи път в храненето на агнето съставките на тестото и хляба се появяват на Гергьовден – ключов календарен момент, свързан със семантиката на новото начало (годишно, стопанско, жизнено и т.н.). Той е и празникът, около който българите подновяват три от основните си хранителни ферменти – хлебния квас, млечната подкваса и сирището за сиренето, отбелязва Мария Маркова в статията си „Гергьовското агне, хлебният квас и сирището в българската традиция“.

Режимът заема интересно място и в храненето на гергьовското животно изобщо. До празника майчиното мляко е основна храна на малкото животно. В Пиринско един ден преди празника отделят от овцата агнето, определено за курбан. Но преобладаващата практика е обреченото агне да не се отлъчва от майката. Дори в Средна Западна и Северозападна България е задължително то да засуче преди да го заколят. Широко познато е вярването, че само ако е захранен, курбанът се признава от Господ или от светеца, комуто е наречен. Смята се, че ако умре гладно, вместо полза животното ще донесе нещастие на стопаните си. Като еталон за най-чистата кръвна жертва българинът възприема само сукалчета на тревопасните. Съставът на последното захранване се свежда основно до трици, сол и зелена трева. Към тях винаги се добавя вода. Бучката каменна сол или малкото колаче, които са били в устата на агнето, после се дават на другите домашни животни. В Сакар така процедират с ярмата, в Странджа – със солта, а в Софийско – с малкото колаче.

Гергьовден

На много места агнето обикаля цялата къща, стопанинът върви след него и прекадява или каденето се прави на синия. В западните предели на нея става и захранването, и коленето, в Ловешко тя е постлана с букова шума, в Ломско „старецът с агнето обикаля синията до три пъти и като дойде на първото си място, спира се, извива му главата и турга ножа на шията му“, а в Търновско агнето колят вътре в къщи, и то край огнището. Интересни са народните вярвания, свързани с този празник. В село Славейково „някои жени можели да примамват зърното от чужда нива или максула (плодовитост) от чуждо стадо или крава. Разказваше се, че снахите на Вълю Баруджията „мамили“ зърното на чужда нива. Нощно време, съблечени чисто голи варели мляко, след туй отивали край нивата, на която житото било най-хубаво и обикаляли до три пъти, като ръсели млякото. Житото полягало и оставали да стърчат само няколко класа „майката“. Него жените скъсвали и хвърляли в своята нива или на хармана при вършитба и когато надвечер отвявали, колкото плява и толкова зърно превявали. Други жени пък сваляли нощно време месечината в ъгъла при кравите и издоявали много мляко.

Пак срещу Гергьовден играели заровените в земята пари, като изскачали нагоре като огнени езици и се изгубвали. Можело да ги улови оня, който доближи до мястото и с пръчка да хвърли, пресече пламъка и успее да избяга 40 крачки назад. Ако не успее да избяга, невидима стрела го достига и на място покосява“, посочват от музея в Ямбол. Изпеченото агне и хлябовете се освещават в църквата, след което се реди обща трапеза. Роднини и съседи си раздават по парче от обредния хляб и агнешко месо. Костите от изяденото агне не се хвърлят, а се събират и заравят в мравуняк, за да се „роят“ овцете като мравките. В този ден никой не бива да бъде гладен, раздават на случайни пътници, бедни, селяни, цигани. Хората се веселят, играят хора. Децата ги теглят на кантар, закачен на зелено дърво, за да са здрави, а момите и ергените се люлеят на люлки.

В някои ямболски села е запазен спомен за интересен обичай. След гощавката замерят булките с бучки сирене за здраве и плодовитост. (Каменец, Войника, Стройно и др.). Любопитни са гаданията за здраве и плодородие. Срещу празника, за всеки член от семейството се реди стрък коприва и на сутринта гледат кой е увехнал и кой свеж. Увехналият стрък предсказва болест през годината (Могила). За късмет и плодородие гадаят и по пръските кръв по стената, получени при клането на жертвата – ако пръските са много и са плътни, ще има плодородие, ако са малко, годината ще бъде лоша. (Генерал Тошево, Овчи кладенец и др.) Има поверие, че през този ден не е хубаво да се спи, защото „който спи, взема съня на гергьовските агнета и ще бъде сънлив през цялата година“ (Ген. Тошево)

Рано сутринта се търкалят в росната трева за здраве. Стопаните обикалят нивите си, за да видят посевите. В с. Джинот „преди зазоряване, старият стопанин взема миналогодишното червено великденско яйце, качва се на кон и отива да обиколи нивите си. Там заравя яйцето – да е червено житото, да са пълни хамбарите и ръжта до Гергьовден да дава клас. От Гергьовден до жътва не се преде вечер, за да не се заприда класът, да е пълен и да са пълни хамбарите“. На този ден се пазарят и овчарите – от Гергьовден до Петковден.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *