Трапеза Бъдни вечер

Магията на Бъдни вечер – от възраждането на слънцето до раждането на Исус

Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници по цялата българска етническа територия. Съвпадането с началото на новата слънчева година насища празника с магически обреди и предсказания за бъдещето. В езическия календар на славяните Коледа е свързана с възраждането на слънцето, което започва да грее все по-силно след зимния цикъл, и денят става все по-дълъг. След дълги борби, християнската църква успява да надмогне този езически празник, претопявайки го в празниците по честването на раждането на Иисус или библейската Коледа – 25 декември, най-големият зимен празник (Рождество).

В България празникът започва от Бъдни вечер. Към бъднивечерската трапеза се прилагат изключителни изисквания. Самата вечеря е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Трапезата се отличава от ежедневните паралия, софра, тя е тържествена и обредна, слага се на голям празник и при тържествени случаи, свързани с обреди и кадене. На Бъдни вечер всяка домакиня трябва да нареди постни ястия, бобена чорба, варен ошав, поръсено с червен пипер зеле, овошки и вино. Неизменно се точат и месят тестени храни. В средата на трапезата е обредният хляб със забодена запалена „вощеница (свещ). В някои райони обичаят повелява хлябът да се разчупи от най-старата жена в семейството и, с благословия за здраве, да подаде парче на всеки член от семейството. В огнището залостят голям бъдник (кютюк), който трябва да гори цялата нощ. Бъдникът съществува навсякъде и неговата роля е да поддържа огъня в огнището да не угасва. Загасването на бъднивечершния огън се смята за лош знак. По горенето на бъдника се гадае за реколтата през следващата година и за плодовитостта на добитъка.

Децата пеят коледни песни, старите разказват, че през тази нощ се е родил младенецът Иисус. Бащата прекадява с тамян трапезата. Цялата челяд се е наредила наоколо, прави изслушват молитвата и се прекръстват. След възчитането се прекадяват и всички стаи в къщата, вярва се, че по този начин се изгонва дяволът (злото) и в къщата има здраве и живот, за да дочакат и идната бъдна вечер с радост и веселие. Най-значима – по богатство на трапезата и многообразие на обредите, е коледната Бъдни вечер. Тя носи значението н амолитва за плодородие, берекет и благоденствие, за семейно шастие, здраве и късмет на всички в къщата, посочва Марияна Ибришимова – Петрова, чийто доклад за зимните празници, трапезата и ритуалите около Бъдни вечер и Коледа бе представен на традиционната национална научна конференция “Храната – сакрална и профанна” с научен ръководител доц. д-р Ангел Гоев в АЕК “Етъра”.

На Бъдни вечер се ляга рано, защото ще се става през нощта. Разлайването на кучетата показва, че коледарите са тръгнали. Коледуват само мъже – ергени, организирани на групи (чети). Те избират свой водач, който трябва да е почитан от всички, калесват го с бъклица и дрян. Празнично облечени и с накичени калпаци и геги, те обикалят махалите и спират пред всяка къща. Пеят обредни песни наситени с пожелания за здраве и берекет. Коледарската благословия е вербална магия, изричана от водача след песните на четата. Момите чакат с радост коледарите, за да видят избраниците си и всяка е приготвила коледарски кравай; вият венци и ги закичват. Така се сватосват младите. Стопаните ги даряват с пари, храна и вино. Посред нощ черковните клепала заклепват, малки и големи се стягат за черква. Облича се чиста премяна на деца и възрастни. Майката дава на всяко дете нова дрешка, като казва, че това новичко е донесено от Дядо Коледа. И големите си обличат на Коледа нещо ново. Всички отиват на коледната служба. С веселие започва отговяването – кървавица и печени мръвки след пост радват всички.

Къщата се изпълва с миризма на свинско месо, трапезата се променя. Най-напред пускат бъклицата с вино и всеки сръбне – да се причести. Всички ядат с охота. Бъклицата си снове между старите. Овчарските семейства отговяват първо със сирене, а след това ядат мръвки и кървавица. Така се показва уважение и почит към овцете, които им осигуряват прехрана, та да се плодят повече през годината. Понятието Коледа включва два компонента – коледна трапеза и коледни ритуали. Преди Коледа в цялата етническа българска територия кипи усилен труд – коли се прасето и се извършват обичайните, свързани с това дейности. Месото и сланината се подреждат, пълни се кървавица. На веригата в огнището е закачено менчето с кървавицата – да си ври. Мехурът се дава на момчетата, за всеобща радост. Кървавицата е обредна храна и се приготвя на границата между постното и блажното време. С нея се отговява след продължителните пости и всеки трябва да хапне, за да е здрав през цялата година.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *