кестени

Настъпва един от най-романтичните сезони, когато земята облича нова премяна, дърветата се обагрят в жълто и кафяво, улиците са изпъстрени със златен килим от листа, а навън се носи миризма на печени кестени. Те са символ на уюта през есента, който помага да стоплим душата в хладните есенни вечери.

Кестените имат и незаменими ползи за здравето, познати още от древността и използвани в традиционната медицина на много народи. Кестените се отнасят към семейството на бука. Разделят се на два вида – диви и ядливи. Дивите намират приложение във фармацията за лечение на разширени вени, а питомните са страхотна храна, наричана от мнозина “горски хляб”.

В България кестените са разпространени в граничните планини Беласица и Огражден и малко в района на Берковица. Отглеждат се у нас от векове, още преди Османската империя да завладее българските територии. Тяхната история на отглеждане в България, вкусът им, ястията, в които се влагат, как растат в гората в диво състояние, как да ги изпечем и хапнем с чаша вино са във фокуса на тура “В планината на сладките кестени”, който “СлоуТурс.БГ” организира на 17-18 октомври 2020 г.

кестени

Днес кестените са разпространени до Централна Европа, Средиземноморието и Китай, но за родно място на тези дървета се смятат Балканите, Кавказките земи и Мала Азия. В територията на днешна Италия кестените са били познати на племената, които са населявали мястото преди римляните. Те успявали да преживеят зимата, благодарение на богатото съдържание на укрепващи организма вещества, с които кестените изобилстват.

Сладките кестени са използвани като основна храна от римските легионери. Във Френската кухня също се е носил приятният аромат на кестени, които са били важна хранителна съставка още по времето на Луи XIV. Свойствата на ядливия кестен се доближават до тези на зърнените култури. Наричан “дървото на младостта”, ядливият кестен не може да се консумира в суров вид, понеже съдържа огромни количество танин.

Танинът е източник на тръпчивия вкус. Когато кестените преминат през топлинна обработка – варени или печени, те оставят сладък приятен вкус, наподобяващ хлебен крем. Тази промяна се дължи на богатото съдържание на нишесте в кестените, което се хидролизира до по-прости въглехидрати.

Интересен факт е, че кестените съдържат огромно количество витамини – В1, В2 и витамин А, а съдържанието на витамин С е равно на това, което се извлича от лимоните. Това ги прави незаменим помощник при укрепване на имунната система. Кестените са богати на минерали – калий, фосфор, магнезий, желязо, калций, натрий, силиций, мед и флуор, които предотвратяват умора, отпадналост и липса на настроение.

Кестените имат висока калорийна стойност – в 100 гр. се съдържат около 248 калории. Богати са на въглехидрати и фибри, но бедни на мазнини. Консумацията им подобрява паметта, а съдържанието на лецитин подпомага борбата със стреса, подобрява метаболизма и предпазва от сърдечносъдови болести.

Кестените предпазват от малокръвие. Сладките кестени се препоръчват на хора, които страдат от анемия, но трябва да се консумират всеки ден от настъпването на есента до зимата, за да има ефект. Благодарение на пектина и танина те имат диуретично действие, а кумаринът е отговорен за понижаване на опасността от поява на заболявания на кръвоносните съдове и склероза.

кестени

Сладките, ядливи кестени влияят положително на сърцето, а варените често се използват при лечение на инсулт. Те стимулират организма, притежават противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства, подпомагат кръвообръщението в тялото и подобряват процесите в храносмилателната система. Използват се и като лечебно средство при подагра, външни рани и изгаряния.

В традиционната медицина се добавя мед към сварени кестени, за да се облекчат симптомите на болния далак и черен дроб. В някои държави се приготвя диетичен хляб от кестени, понеже в брашното не се съдържа глутен. Към основните ястия се сервират като гарнитура или се приготвят като пюрета, а в сладкарската промишленост се използват за направата на бонбони.

Въпреки че са отровни дивите кестени могат да се използват за лечение на проблемни рани, (които са следствие от тромбофлембит и нарушено кръвоснабдяване), както и разширени вени и хемороиди. В народната медицина разпространиението на дивите кестени като лекарство съществува от незапомнени времена. От семената им се правят лекове за кашлица и бронхит.

Според народния лечител Петър Димков те са източник на много силен заряд, който въздейства успокояващо. Според него кестените влияят благотворно на нервната система, ставите, сухожилията, менталното здраве на човека и цялата му мускулатура. Димков ги нарича филтър за вредни лъчения от компютри и мобилни устройства.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *