Трюфели

От векове трюфелите са символ на изискан вкус и класа, а техният невероятен аромат може да превърне и най-обикновеното блюдо в истински специалитет. Още от античните времена обаче темата с трюфелите е обгърната с мистицизъм, легенди и поверия на местни ловци. Според едни, гъбата се появява само при пълнолуние, други твърдят, че трюфели се намират на местата, където падат гръмотевици.

Трети просто казват, че ловците на трюфели използват магия. Около историите за трюфели винаги има мистика, като се има предвид високата цена, рядкото им намиране и ненадминатите им вкусови качества. Как точно се ловят трюфели? На това е посветен най-новият гастрономически приключенски тур „На лов за трюфели – от гората до гурме блюдата“, насочен към всички аристократи по душа и любители на приключенията.

Трюфели
Над 90% от намираните в България трюфели са за износ

В програмата му са както екзотичният за България поминък – ловът на трюфели с офроуд джипове в Стара планина, така и дегустации на гурме храни с трюфели – сирена с трюфел, суджук с ценната гъба и терин с угоен патешки дроб и трюфел. Турът има и културна програма с посещение на бляскавата столица на Второто българско царство – Велико Търново, на Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил” и на уютното възрожденско градче Трявна. Всеки ще получи и подарък изненада.

По време на беседата ще стане ясно, че трюфелите растат само под определен вид дървета. Освен това имат нужда от строго определени климатични условия, температура, дъждове, влага и заобикалящ животински свят. Единственият начин да бъдат открити е като се използва невероятният съюз между човека и кучето или иначе казано – натрупаният с години опит на стопанина и безпогрешното обоняние на четириногия му приятел.

Преди векове във Франция за лов на трюфели били използвани диви прасета, но практиката не водела до добри резултати. Редките гъби повишават драстично нивото на хормони при животните, затова те често стъпквали или изяждали безценните гъби. Официално има само една призната порода кучета като сертифициран ловец на трюфели – Lagotto romagnolo.

Лов на трюфели
За лов на трюфели се използват специално обучени кучета

Видът бележи началото си в Равена през 16-ти век, макар и за пръв път да набира популярност през 19-ти век. Всъщност всяка порода кучета може да намира трюфели, но за целта е необходимо дълго и трудно обучение, както за животното, така и за стопанина му. Често кучетата, използвани за намирането на редките гъби, идват от поколение на вече утвърдени търсачи. В миналото при намирането на по-голяма трюфелова находка, освен името на ловеца се споменавало и това на кучето му, в знак на уважение към четириногите помощници.

Обучението на животните минава през различни фази, като често е определяно като меко казано „строго”. Еднотипни упражнения се повтарят всеки ден, докато кучето не започне да ги изпълнява като рутина. Много е важно животните никога да не биват удряни по време на обучението, за да не започнат да асоциират процеса по издирване на трюфели като нещо, което им носи болка. Най-ефикасните методи са като животинката се поощрява с лакомство след всяка правилно изпълнена команда.

Трюфели
Около историите за трюфели винаги има мистика

В момент, в който кучето търсач надуши трюфел, то алармира своя стопанин, който пък от своя страна деликатно разкопава около посочената зона. Характерно за търсачите на трюфели е да бъдат потайни. Често след изравяне на трюфел, търсачите връщат почвата и пръста по същия начин, за да не могат да бъдат проследени от свои колеги или любопитни минувачи.

Ловците на трюфели обикновено излизат нощем, но не само защото тогава е по-трудно да бъдат проследени и да заличат следите си. Истинската причина е, че кучетата работят по-добре през нощта. В Италия сертифицираните ловци на трюфели се наричат trifolao, а във Франция – rabassier. За да бъде официално признат от закона, един ловец на трюфели трябва да притежава специален личен документ, който му дава право да работи в определен участък, като също така е необходимо да се съобразява с околната среда и заобикалящата го частна собственост.

В България, особено в дебрите на Стара планина и Странджа, също се срещат бели и черни трюфели. Над 90 на сто от тях са предназначени за износ. Мнозина се занимават с лов на трюфели като хоби, но и не малко са тези, които са превърнали това в основно препитание. Смята се че около 10 000 са събирачите на рядката гъба у нас.

Цената на българския трюфел обикновено зависи от количеството и качеството и варира до стотици и хиляди левове за килограм. През 2016 г. в българската столица на трюфела – Угърчин, за пръв път се проведе “Трюфел фест”. Разположено на 330 м в близост до Ловеч, градчето не случайно е домакин на това събитие. Именно тук са открити първите екземпляри от известната гъба у нас.

Идеята на феста е все повече хора да се запознаят, както с вкуса, така и с всички детайли по събирането, приготвянето и търгуването с ценните трюфели. Всъщност трюфели се срещат на много места в природата, дори и из градските градини и паркове. Разновидността им е много богата и понякога е много трудно да се определи коя гъба от кой вид е.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *