Пълнена тиква с телешко "Дивата ферма"

Стопаните на “Дивата ферма” в с. Горно поле Благовеста и Николай Василеви са едно от малкото български семейства, решили доброволно да заменят удобствата на градски за живот със спокойствието, което осигурява селото.

Тяхната история започва през 1994 г., когато двамата студенти по химия и зооинженерство се запознават, а впоследствие и заживяват заедно в почти обезлюденото село Горно поле, община Маджарово. Бабата и дядото на Николай са от селото, а за да е близо до тях той учи задочно. Бети и Ники, както ги наричат всички, започват с 5-6 кози и овце. Николай има опит с тях, тъй като още от пети клас пасе сам 300 кози след преждевременната смърт на дядо си. Така младото семейство поставя началото на „Дивата ферма”.

През 1996 г. двамата решават да продадат наследствен апартамент в Пловдив, за да могат да разширят стопанството си в Горно поле. С парите купуват 16 крави, но за жалост още през първия месец половината измират – оказват се неспособни да се адаптират към микроклимата на родопското село. Двойката решава да започне да отглежда местните породи Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо.

Бети и Ники, Дивата ферма
Благовеста и Николай Василеви, стопаните на "Дивата ферма"

Днес фермата има около 700 крави, пасящи под зоркото наблюдение на дузина каракачански кучета, 50 пчелни кошера, 20 каракачански овце, 39 магарета, четири коня и младо жребче. Кравите на фермерската двойка живеят изцяло в гората, като Николай ги прибира само при опасност на нападение от вълци. Само за година вълците са уморили над 40 животни. През пролетта е по-спокойно, защото четириногите хищници се оттеглят, щом се родят малките им. Кравите се прибират от паша и когато трябва да раждат, за да са „далече от хорските очи”.

Теленцата в „Дивата ферма” бозаят до 6-месечна възраст, след което се отбиват от майката. Женските телета остават за приплоди. Фермерите отглеждат животните предимно за месо, което най-напред изнасят в Италия и Албания, а след това пласират и в биомагазини на родния пазар. Както биологично чистият мед тук, така и телешкото има сертификат за своя произход и съдържание. Във фермата може свободно да се наблюдава и един истински феномен от животинския свят – египетския лешояд, който през годините на няколко пъти изчезва като вид и дори днес все още се счита за критично застрашен. Фермерите споделят, че редките птици се забелязват да кацат в ниското, където се хранят с екскрементите от техния добитък.

Бети и Ники, Дивата ферма
Животните в "Дивата ферма" са на целогодишна паша

„Колкото е по-оранжева, толкова е по-сладка. Ето брана е през август, но съм имала тикви и на година и месец. Питате ме как ги съхранявам толкова дълго ли? Много просто- не са торени”, споделя фермерката. Рецептата е простичка – маха се капачето на тиквата и тя се издълбава. Пълни се със задушено телешко месо, праз или кромид (естествено, набрани от двора) и малко планинска чубрица. Необходимо е да се пече в продължение на поне 3 часа.

Друг специалитет на Бети е реден гювеч с телешко, картофи и стар фасул от над 100-годишен сорт, който също се отглежда на място във фермата. Към вкусните домашни ястия стопаните сервират вино сорт мерло или памид. Собствениците на „Дивата ферма” го произвеждат тук на място, без дрожди и сяра, при естествена ферментация.

Друга атракция, която в „Дивата ферма” предлагат на посетителите, е ездата на Ерик и Бяла – кротки коне, които също живеят под покрива на фермата, улавяне на дива крава с ласо или разходка с каяк по спиращите дъха меандри на река Арда. В програмата има занимания като промиване на речен пясък за злато или планинска експедиция в търсене на аметисти, ясписи, ахати и всякакъв друг минерали, на които природата тук е богата.

С усмивка на лицето Благовеста и Николай Василеви разказват, че абсолютно всичко, което са постигнали с „Дивата ферма”, дължат на себе си и своя труд. Едва преди няколко години са наели и работници. Но най-голямото им богатство са четирите им деца – три дъщери и един син.

Бети и Ники, "Дивата ферма"
Бети и Ники създават "Дивата ферма" с упорит труд

Заради екзотиката, разнообразието и заобикалящата дива природа, „Дивата ферма“ е посещавана от много туристи – както чужденци, така и българи. Започнали от нулата, след повече от 20 години упорит труд, Бети и Николай Василеви успяват да отворят 6 стаи за гости, комфортно обзаведени в типичен родопски стил.

По идея на чуждестранен гост фермерите се включват в проект за устойчиво развитие на Източните Родопи. Със своята „Дива ферма” те перфектно съчетават биопроизводство, дива природа и екотуризъм. Някои части от вътрешния интериор са автентични. В някогашния обор, който сега е превърнат в трапезария, има интересни дупки в стените. Това са т. нар. „легушки” или мястото, на което кокошките в миналото снасяли своите яйца.

Блюдата, които се сервират на туристите, са приготвени изцяло от Бети по традиционни местни рецепти. Едни от най-вкусните ястия, които сервират тук за закуска, са прочутите й гьозлеми, както и „блачко” – сладка баница. Други специалитети са баница със заешко, ориз или булгур, кокошка с катми, но като най-добра гозба Благовеста определя пълнената тиква с телешко месо.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *