Нестинари

Всяка година на 21 май честваме празника на св. Константин и майка му св. Елена, които се смятат за покровители на нестинарите. Датата е и най-важната в нестинарския обреден календар, а нестинарството е езически обичай, за който се смята че идва от траките.

Всяка година на 21 май в ранни зори иконата на светците се пренася до място, определено за тяхно светилище, измива се във вода и започват ритуали, които обикновено продължават през целия ден. Наклаждат се големи огньове, на които се приготвя овнешки курбан. До смрачаване буйните пламъци са утихнали и остава само жар. По това време нестинарите започват да се молят пред иконата на св.св. Константин и Елена, а интересното е, че повечето молитви минават под ритъма на тъпан.

Жарта се събира и се разстила, докато заеме формата на кръст, пред който също се правят няколко молитви. И тук идва една от може би най-необяснимите за чужденците родни традиции – ходенето по огън. Мъжете взимат иконата на светците и влизат в пламъците, а жените преминават през жарта викайки „въх, въх,въх”. Оттам идва и разпространеното възклицание „въй”, особено популярно в селищата на Странджа планина. Производно е на нестинарското „въх”.

Нестинари

Като по-голямата част от българския фолклор и нестинарството се предава от по-възрастните към по-младите. Специфичното правило при нестинарите е, че уменията могат а бъдат предадени само от баба на внук или от дядо на внучка. Разбира се, съществуват различни теории за смисъла на необичайния танц. Някои нестинари твърдят, че още в детска възраст усещали връзка с огъня. Споделят че като деца им е било приятно да наблюдават пламъците и така до момента, в който разбирали, че искат да влязат в жаравата.

След завършека на танца, нестинарите пренасят дете на ръце над жаравата – смята се, че този ритуал се прави за здраве. „Приканват се и зрители, които също да влязат сред тлеещите въглени. Хората, влизащи с колебания и предубеждения обикновено бързо излизат с изгорели стъпала”, споделя местна нестинарка. „Тези които влизат убедени, с вяра, излизат невредими, без ни една рана”.

За цел на ритуала се смята пречистването от злото и от натрупаните негативни енергии през студения сезон. Сами за себе си нестинарите вярват, че по този начин се прераждат и са защитени пряко от бога Слънце. Друга интересна теория обвързва болката, изпитвана от нестинарите по време на танца, с тази на обикновен човек, който макар и да среща трудности по своя земен път, все пак запазва доброто у себе си и става по-силен.

Историците са на различни мнения защо точно св. Св. Константин и Елена са покровители на нестинарите. Това, което със сигурност знаем е, че Константин е император от Източната Римска империя. Смята се, че както той, така и майка му имат тракийски корени, произлизащи от град Ниш. Според легендата, по време на едно от последните сражения, които императорът е водил, от небето се е разкрил кръст. Но не латински, а християнски. В този момент Константин решил да спре гоненията над християните.

Православната църква полага неимоверни усилия, за да припокрие езическите празници с църковни. Именно и това е една от най-достоверните теории за деня и датата на честването на нестинарския празник. Нестинарството се смята и за пряко обвързано със земеделския труд. Времето, по което се е провеждал обредът в миналото, е в края на месец май и началото на юни – точно преди да започне тежката и усилена работа на полето. Смята се, че ходенето по жаравата е символ на обработването на земята, а „жегата изпод краката” – неимоверните усилия, които предстои да бъдат положени.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *