Лопушански манастир

Лопушанският манастир, известен със своите чудеса като чудотворната плачеща икона на Света Богородица Милостива, иконата на Исус, който наблюдава всеки посетител на храма, и иконата на Божията майка, оцеляла в пожара по време на Чипровското въстание, е разположен в чипровския дял на Стара планина, в близост до село Георги Дамяново, което до 1958 г. се е наричало Лопушна.

Храмът датира от Първото българско царство, но не може да се определи точно, тъй като единствените свидетелства за това са унищожени при опожаряването на манастира в Чипровското въстание. Светата обител е разграбена и срината до основи през далечната 1688 г. Век и половина празнина коства на манастира преди той да се напълни отново с монаси, дори е нямало кой да погребе костите на изкланите въстаници.

През 1850 г. Димитър Тончов, родом от Берковица, получава щедро наследство. Решава да вложи всичко, за да възстанови светата обител. Тончов си откупува от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия и така строежът започва. Вече с титлата и името архимандрит Дионисий, Тончов става и първия игумен на светата обител след пожара от 17 век.

Идеята на родолюбивия българин била църквата в Лопушанския манастир да е точно копие на тази от Рилския манастир. За целта той наема уста (майстор- б. р.) Лило  и го изпраща да посети Рилския манастир, за да може точно да запамети и възпроизведе величественото здание. След като строежът започва, Тончов е недоволен, защото намира несъответствия и изпраща дюлгеринът на повторно посещение в Рилския манастир, макар и пътят да е много дълъг. За максимален резултат майстор Лило изплита макет от лескови клонки на Рилския манастир, който отнася със себе си в Лопушанския манастир.

Лопушански манастир

Целият строеж на манастира отнема шест години – изключително кратък период за онова време. В архитектурен план постройката е трикорабна и трипсидна с три централни купола и два над страничните параклиси. По камъните са изваяни множество фигури на мъже, животни и отделни глави. Най-интересна е тази на мъж, опрян на пушка, който размахва сабя. Строежът е направен качествено, сградата не се е поддала на климатичните промени и честите земетресения, благодарение на стените си, които достигат до метър и половина дебелина.

Черквата на Лопушанския манастир е третата по големина в страната след тези на Рилския и Бачковския манастир. Всички икони са изографисани от Станислав и Николай Доспевски – племенници на Захари Зограф, а също така и от майстори от Самоковската школа. Архимандрит Дионисий не пести средства от нищо в светата обител, може би и това е причината всичко да се запази до наши дни без да бъде реставрирано или консервирано. Лопушанският манастир притежава един от най-пищните олтарни иконостаси в България, изработен от майстор Стойчко Фандъков от Самоковската школа. Иконостасът е от естествен орех, затова е съхранил естествения си цвят и до днес.

Едно от чудесата, с които светата обител е известна, е иконата на Исус Христос, която се намира в средния проскинитарий. Смята се, че от нея Исус гледа всеки посетител, без значение къде точно в храма се намира или дали се движи. Местен игумен споделя за чудото на плачещата икона на Света Богородица Милостива, което дори е документирано в църковен вестник. От 1937 г. до наши дни от очите на Божията майка се стичат капчици миро.

Отецът споделя, че тук са се случвали много чудеса, а много жени, които не са можели да имат деца, са заченали, благодарение на иконата. Нелечимо болни са били изцерени, трети са създали семейства. „Стига да вярвате в това, за което молите, ще го получите”, споделят монасите в манастира. Те разказват и за нещо необяснимо, което се е случило преди 5-6 години.

В дните след Великден из черквата се разнася странна миризма на миро. Малко след това на килимчето пред олтара се появяват два отпечатъка на детски ръчички. След като минава още време, монасите забелязват, че петното е и от другата страна на килимчето. Единственото обяснение на духовниците е, че това е поредното чудо, породено от факта, че много майки идват тук с молитва за рожба.

Плачещата Богородица Лопушански манастир

Макар и историите за чудесата в манастира да са много, едно от тях ще се помни още много години. Единствената вещ от стария манастир, изгорял в Чипровското въстание, е икона, зазидана преди почти век и половина. Тя е намерена от архимандрит Дионисий, докато се е правел изкопът за новата църква. За да я съхрани далеч от ръцете на поробителя, свещеникът нарежда тя да бъде зазидана на тайно място.

Седмица преди да бъде хиротонисан за епископ, Дионисий издъхва и по този начин никога не споделя тайната къде е иконата с другите монаси. Преди няколко години за манастирът отговаря епископ Сионий (днес игумен на Бачковския и на Троянския манастир), който един ден получава странно обаждане от мирянка. Тя разказва, че е получила пророчески сън, в който й се показва точното местонахождение на иконата.

Макар никога да не е посещавала Лопушанския манастир, жената дава точни инструкции на епископа къде да се копае и на каква височина. И чудото се случва. Както мирянката описва, точно на метър и половина дълбочина до свода на левия прозорец се подава старо парче плат, в което е увита стара икона. Макар и леко пострадала от пожара през 1688 г. и с леко напукана боя в горния ъгъл, иконата е съхранена. Тя има  сребърен обков, което означава, че е била изключително почитана. Някога златните и сребърните детайли са се поставяли от миряни, когато някой е получил „изцеление свише”.

Лопушански манастир

Не е известен зографът, който е рисувал иконата, тъй като по онова време не е съществувала практика творците да оставят името си, но въпреки това се смята, че светинята е произведение на Софийската школа или на Чипровската златарска школа. Това е и по-подкрепяната версия, поради близостта на Лопушанския манастир до Чипровци. На обратната страна на иконата стоят два кипариса, символизиращи непреходността на религията, а между тях място намира финикова палма, която пък е символ на Божията благодат. В наши дни иконата може да бъде видяна в манастира, изложена на централно място.

Архимандрит Дионисий дори открива килийно училище на територията на манастира, пригодено за деца от семейства в неравностойно положение. Самият манастир е неизменна част от българската история. В него убежище са намирали известни революционери като Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин и други. В определен момент дори архимандрит Дионисий лично оглавява местния революционен комитет. Портрет на монаха може да бъде намерен в Националната художествена галерия в София, оставен ни от зографа Николай Доспевски.

Манастирът разполага и с т.нар. „зимна” черква „Рождество Богородичо”  –  малък параклис, в който се провеждат богослуженията през студените месеци. Малкият храм има и роля на костница, тъй като в него се съхраняват мощите на загиналите участници в Чипровското въстание. Пред параклиса расте огромна секвоя гигантея, която е посадена през далечната 1937 г. по повод раждането на Симеон Сакскобургготски, син на тогавашния цар Борис III. По-късно през 1989 г., благодарение на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, манастирът е ремонтиран и реконструиран. По времето на Амвросий са изработени и два красиви резбовани чардака.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *