Потопената църква

Една стара каменна църква се появява като красиво привидение във водите на язовир Жребчево и след половин година изчезва. Шест месеца в годината до църквата не може да се стигне пеша, а единствено по вода, защото тя лежи под водите на язовира. Магията продължава вече половин век, откакто през 1962 г. църквата и къщите на някогашното село Запалня остават под новостроящия се язовир Жребчево.

Потопената църкваНякога, преди водите да погълнат село Запалня и още две околни населени места, храмът бил в центъра на живота в долината, а кристалният звън на камбаната му се носел над стелещите се като ароматни килими насаждения с маслодайна роза в подножието на Средна гора. Село Запалня е построено през 15-и век.

По време на турското робство то се славело със своите 120 гюлеви казана за добив на розово масло. По това време селото било на важен търговски кръстопът. Оттук минавал пътят от Казанлък за Одрин, а край него е имало и няколко хана. Според османски документ от 1472 г., Запалня е съществувало още преди 13-ти век, но с друго име.

Потопената църква

Църквата е построена от тревненски майстори през 1895 г. на мястото на църква от 4-9 век. Наречена е на небесния покровител на българския народ св. Иван Рилски. Всеки от селото е помагал за построяването на храма – с труд, с материали и средства. Едни даряват земята си за изграждането на църквата, други помагат с работа, трети отиват да намерят човек за свещеник от съседно градче. Идва средата на 20-и век. Централната власт взима решение на това масто да построи язовир Жребчево, който да събира водите на р. Тунджа. За целта трябва да потопи под водите му съществуващите три села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево.

Потопената църкваВ началото местните хора не вярват на ушите си, после недоумяват, но въпреки молбите и протестите им, трите села са потопени, а жителите им – изселени в близките населени места. Разрешават им сами да си разрушат къщите и да пренесат тухлите, за да си построят къщи в съседните села.

Част от олтара на църквата “Свети Иван Рилски” е пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната на църквата – в Твърдица с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще бие, за да извести за неговата смърт. Тази традиция се спазва и до днес.

Потопената църква

Така селата остават завинаги на дъното на язовира, но една малка част напомня, че тук някога са живели хора. Повече от половин век самотната църква бива потапяна почти наполовина всяка пролет от прииждащите води. На брега има специално място, където може да се запали свещичка. В близост до църквата има изоставено гробище, а доскоро там е стояла и интересна паметна плоча: “Село Запалня, заселено 15-и век, изселено 1962 г.”.

В края на лятото църквата е изцяло над водата и може да влезете в нея, за да почувствате духа на едно изселено и потопено село. Потопената църква е част от маршрута на нашия гастротур “Потопената църква, магарешкото мляко, богинята Кибела и 100-те войводи”. Руините на църквата стоят гордо над водата, за да напомнят за прекършените надежди и мечти на хората от Запалня, Жребчево и Долно Паничарево. Трите заличени села обаче са още живи в паметта на техните потомци. Всяка година те се събират в деня на Св. Иван Рилски, за да отдадат почит на техните предци и на някогашната си църква.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *