Изящна беседка от дърво, излязла сякаш от дворците на Виена, е сгушена в задния двор на една от красивите къщи по пловдивската улица „Велико Търново“. Старинното бижу и до днес пази историите на пловдивската бохема, а там, в двора на видния пловдивски индустриалец Лука Личев, е празнувал последния си рожден ден патриархът на българската литература Иван Вазов. Големият наш поет и писател идва в Пловдив, за да отпразнува 70-ия си рожден ден.
Датата е 6 ноември 1920 г. Иван Вазов е поканен в Пловдив от инициативен комитет, оглавен от Недко Каблешков – братовчед на един от апостолите на Априлското въстание Тодор Каблешков, виден пловдивски адвокат и роднина на Лука Личев. Поводът за визитата е 50-годишният творчески юбилей на Вазов и неговата 70-а годишнина. Пристига на Централна гара, отвеждат го с файтон и тържествено шествие с военна духова музика, конен полк и свещеници до Централния площад на града, където го очакват над 40 000 души.
По искане на председателя на Инициативния комитет, Общинският съвет решава поетът да стане почетен гражданин на Пловдив, а улица „Станционна”, по която минава шествието, да се преименува на “Иван Вазов”, както се нарича и до сега. След празничната програма, Вазов пренощува като гост в къщата на Личев, но преди това почива в любимата си беседка.
Успял да види всенародната любов и признателност, три месеца по-късно умира от разрив на сърцето в дома си в София. Беседката е построена е през 1914 г. с идеята в нея да се събира голямата фамилия на индустриалеца Лука Личев. Впоследствие красивото бижу става притегателно място за цялата пловдивска бохема, тук е канена и певицата Елза Карич – унгарка по народност, прочута с успешните си концерти в София и цяла Европа.
В къщата с беседката често гостува и писателят Димитър Димов. Като доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет, Димитър Димов живее на няколко места в Пловдив. Гостува често в дома на Кочо Апостолов, дългогодишен директор на пловдивския клон на фирмата „Ориенттабако“, и на съпругата му д-р Марена Колушева.
В съседство живее и тюнотърговецът Никола Каишев, с когото Димитър Димов също се среща и разговаря покрай написването на „Тютюн“. Има много предположения кои са прототипите на главните герои на романа, но се предполага, че д-р Марена Кулушева е първообразът на Ирина, а нейният съпруг Кочо Апостолов – на експерта на „Никотиана“ Костов. Д-р Колушева впечатлява Димов с финес, интелект и със загадъчното си излъчване. Според съвременници, писателят дори бил влюбен в красивата пловдивската лекарка.
Натежала от творчески пориви, бохемски сбирки и романтични тайни, през годините дървената беседка в къщата на ул. „Велико Търново“ 15 започва да се руши, наклонява се на една страна и пада. Със собствените си ръце я възстановява един друг индустриалец – Мильо Ангелов, който от години живее във Венецуела.
Успява да пресъздаде точната конструкция на беседката, благодарение на снимките, които е направил години по-рано. Днес достъпът до беседката е ограничен, тъй като се намира в двора на къща частна собственост. Но дори само далечният поглед към изящната конструкция е достатъчен, за да се почувства духът на романтичните бохемски времена от първата половина на ХХ век.
