Районите на планините Странджа и Сакар у нас винаги са били най-слабо населените. Затова през 1982 г. Министерският съвет приема прочутото 22-ро постановление, известно и като плана “Странджа-Сакар”, приканващо младите да заселят изостаналите райони на българска територия.
Същата година за ускорено развитие на селищните системи в Странджанско-Сакарския край и граничните райони е прието решение на Политбюро на ЦК на БКП. Акцентира се на обезлюдяването на района Странджа-Сакар, изникват нерешени остри социални въпроси. Липсва водоснабдяване на 561 селища в района, по западната и южна граница.
Повече от 200 нямат пътица, които да ги свързват с други села, а пряка телефонна връзка липсва при 550, няма радио и телевизионно покритие.
Затова Гриша Филипов, по това време министър-председател на България, предлага ускорено развитие до 1990 година. Предвижда се привличането и заселването на 4000 специалисти и работници в Странджа и Сакар.
Започва кампанията за създаване на „Република на младостта“. Кандидатите за заселване се проверяват за антиобществени прояви, връзки с чужбина и подлежат на проверка за надеждност. С неописуем възторг и радост населението на Странджа-Сакар посреща оповестяването на постановлението. Предвижда се развитие в промишлеността, селското стопанство и инфраструктурата на страната.
Основната цел е до 1990 г. Странджа-Сакар да надмине средното за страната развитие. Заложени са три програми, свързани със селското стопанство, промишлеността и инфраструктурата. Предвиждат се облекчения и в образователната сфера на живеещите в района, а също така и финансови облекчения, като освобождаване от акцизи, данъци и такси.
В столовите на предприятията се заплаща само половината от стойността на храната, а в училищата и детските ясли е предвидена безплатна закуска и обяд. През 1988 г в Грудово, днес град Средец, идеята обхваща стотици млади хора, които подписват договори и изявяват желание да участват и живеят в Републиката на младостта. На семейство се отпуска субсидия от 5000 лева или на човек по 2500 лева. Осигурява се жилище, предвижда се опрощаване на данъците и финансови бонуси към заплатите при условие да работят поне 10 години в региона. За да се осигури препитание са открити производствени мощности в селското стопанство и промишлеността. Обновява се пътният и сградният фонд.
До 1989 г в Елхово населението е било заето с горскостопанска дейност, миннодобив и селско стопанство. През 80-те години градчето е в разцвет, това са златните години на неговото развитие. Отваря врати цех за козметика, поделение на „Арома“-София, който има утвърден пазар на готовата продукция. Младежи са изпратени на подготовка в производствено–експерименталната база на Софийския институт, за да получат правоспособност за работа.
Само в Малко Търново по програма “Странджа-Сакар” са построени 51 жилищни блока, както и 419 едно и двуфамилни частни сгради. Построена е детска градина, младежки дом и ново родилно отделение. Изградено е лятно кино с капацитет до 500 души. Грудово, Малко Търново, Елхово, Звездец и др. се намират в пограничната зона с Турция и в района са изградени големи военни поделения, което допълнително спомага за съживяването на региона.
Строи се спортен комплекс, но остава незавършен. Започва подобряване и на пътния участък до Бургас. Населението нараства. Повече от 4 700 души са на целогодишна работа. Първоначално населението е от редовни работници и част от интелигенцията, но по-късно критерият за подбор изчезва. Създава се напрежение между местните и привилегированите новодошли, което е причина за решението да се включи и местното младо население в проекта, като се задължава да остане да живее и работи там. Засилва се миграцията на местните към големите градове.
Програмата „Странджа-Сакар” обаче се осъществява трудно – поради необмисленото й изпълнение, въпреки че поставя добро начало, е обречена на неуспех. Проектът постепенно е забравен. Опитите на правителството да засели и възроди района се провалят, а последиците са видими 30 години по-късно. Младежките домове, кината и производствените цехове са само спомен, а от идеята за „Република на младостта“ са останали само панелните блокове.
