Тъкане на колани с кори

Над 50 майстори и калфи ще се включат в Пролетния панаир на занаятите, който започва в 10.00 ч. в четвъртък, 20 май, на ул. “Райко Даскалов” (Малката Главна) в Пловдив. С десетки изделия и демонстрации ще се представят дърворезба, изработване на накити с различни техники в това число и от костилки, художествена обработка на дърво, изработване на изделия от кожа, плъстене, ножарство, свещолеене, художествена керамика, леярство на чанове, изработване на художествени тъкани, художествено плетиво,калоферска дантела, български народни музикални инструменти, кожухарство, шапкарство, грънчарство, и др.

Гости са учениците от ПГВАД”Христо Ботев”, които ще представят занаята дърворезба. Специален акцент е пленерът по тъкане на колани с кори. Участниците Мариета Недкова, Мариета Иванова, Софка Димитрова, Татяна Колева и Ивайло Никифоров ще представят този изчезващ занаят и ще премерят уменията си. Коланите са важна съставна част от българската народна носия още от VIII-IХ век. Тъканите колани са се били давани от булката за младоженеца, кума, девера и сватовете, като в сватбеният ден те се носят през рамо. В празнични дни се носят от мъже и жени, опасани около талията. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите са може би най-сложната за изработка част от българската носия. Те се тъкат с помощта на тънки квадратни дъсчици и дървен нож. Дъсчиците, или както ги наричаме – кори, имат във всеки ъгъл по една дупчица, през която се нанизва нишката на основата. Основата се опъва заедно с дъсчиците между двата края на едно дъгообразно дърво или на специално направен стан. Според ширината на колана, броят на дъсчиците е различен. Нишките на вътъка се провират и преплитат през нишките на основата и се набиват с ножа, който в този случай играе ролята на бърдо.

В по-голямата си част вътъкът и нишките са направени от преплетена вълна. Ширината на тъканите колани е между 5 и 10 см, а дължината им е от 2 до 3 метра. Винаги завършват с ресни или пискюли. Самите краища са често пъти много по-красиви от самия колан и са изработени с голямо старание. Сложността на тъкането се състои в изчислението при преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент, който в повечето случаи е геометричен. По-ярки и светли тонове са използвани в коланите в Софийско, докато в коланите от Северна България преобладават по-тъмни тонове.

Макар и всеки регион да се характеризира с определена цветова гама и орнаментика, всеки отделен колан е различен и уникален в зависимост от майсторството и естетиката на неговата създателка, посочват Весела Томалевска и Кирил Киряков, издатели на „Антикварен годишник”. Официалното откриване на Пролетния панаир на занаятите е на Римския стадион с участието на Ансамбъл „Марица” към СУ „Св.св.Кирил и Методи”, НУМТИ „Добрин Петков”. По време на церемонията ще бъдат връчени сертификати на първи випуск от Занаятчийско училище за деца в АИР ”Старинен Пловдив” 2021. Организаторите от Регионалната занаятчийска камара уточниха, че панаирът продължава до неделя.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *