Ботаническа градина Серафимови Село Велика Странджа

В околията на малкото градче Царево съществува малка ботаническа градина, създадена по методите на руския агроном Мичурин. Стопаните на уникалното място са се специализирали в отглеждането на южни култури, имат и кактусова плантация от 1100 вида. Землището е собственост на внуците на фамилия български учени.

Вторият им внук Росен се ражда през 1986 г., а точно тогава бележи началото си и кактусовата плантация. По това време са минали около 3г., откакто доц. Серафим Серафимов и съпругата му проф. Радка Серафимова са се пенсионирали. Вместо да се откажат обаче, те решават да продължат с грижите около насаждението си само на 4 километра от мястото, където някога са създавали земен рай.

Докато разхожда поредния гост измежду множеството растения с изключително трудни за запомняне латински имена, техния внук – Росен Серафимов разказва за историята на чудното място. Някога неговите предци закупили старо място в близост до гробищата на село Велика, намиращо се в полите на хребета Граничар. Серафимов споменава и за грандиозните усилия,  които били положени на мястото на насаждението, за да може да бъде създаден т.нар. земен рай.

Ботаническа градина Серафимови село Велика Странджа

Макар и със завършено техническо образование в механотехникум, Росен решава да се отдаде на агрономството с една единствена цел – да продължи делото на своите баба и дядо. Роден в в ловешкото село Орешене, доц. Серафимов приживе разказва за цялостната идея, стояща зад кактусовата плантация.

За него това е повече от земеделие, а по-скоро семейна традиция, целяща да обедини роднини и да създаде образователно средище за природолюбители, при това без никакви субсидии и държавни помощи. Освен с труда си по опитната станция в Царево, доцент Серафимов остава известен и с това, че успява с неимоверни усилия да върне популярността на бадема в България. Известно е, че това е било голямото му хоби,  за което той говори в своята монография от 300 страници.

Една от причините любовта между Серафим и Радка да се съхрани в годините е всеобщата им любов към цветята. Някога те се срещат като студенти в Агрономическия университет, а в последствие заедно се отдават на своето влечение – екзотичните растения от цял свят. В началото те започват с различни семена, идващи от Москва. С времето и положените усилия започват лека-полека да превръщат грубата земя в пъстра градина. Някои от сортовете пък са пропътували десетки хиляди километри от Африка, Азия и Америка, за да могат да бъдат засети в Странджа.

Ботаническа градина Серафимови село Велика Странджа
Сем. Серафимови, създателите на ботаническата градина в странджанското село Велика

Дълги години гостите биват посрещани от доц. Серафимов, който обаятелно им разказва за своите маслинови дръвчета, храст от кафе, арония, смокини, райска ябълка и дори екзотични сортове като маракуя например. Друг интересен факт е, че ученият е водил обиколките на различни езици, някои от които, френски, руски, английски и дори есперанто. Серафимов ни напуска през 2017-а година, непосредствено преди да навърши преклонната възраст от 97 години. Родена през 1924г. в Шипка, професор Радка Серафимова напуска този свят през 2016-та година, точно навръх рождения ден на съпруга си.

По думи на техния внук Росен, последната дума на дядо му е била, да строят, пренареждат, но да запазят градината. За наше щастие, младите не само я запазват, но и се грижат завидно добре за насаждението. Росен Серафимов е скромен по въпроса с рекламата и популяризацията на землището, като споменава, че просто имат блог в Интернет, но рядко питат посетителите си откъде са научили за приказното място. И все пак за миналата година оттам са минали над 5000 души.

Вася Серафимова, учителка от дълги години, а също така и дъщеря на вече покойните учени, споделя че по-голямата част от туристите са чужденци, а някои от тях идват с такси директно от летище Сарафово, за да разгледат чудните сортове и да си закупят разсад. Частната ботаническа градина е разгърната в площ от 800 кв.м., а върху нея биват отглеждани около 2200 растения, повечето от тях типични за субтропиците и умерените географски ширини. Мястото, освен с кактуси и сукуленти е известно и със своите цитруси. 23 вида общо, някои от които са вид трилистен лимон Понцирус, Бергамот и Мурая.

Ботаническа градина село Велика Странджа

Отделно плантацията разполага и с 6 сорта смокини, 9 сорта райска ябълка, фейхуа, кафе, банан и нар. За една от основните атракции се приема култивираното киви, чийто плод е с размера на джанка. Други интересни култури, присъстващи в богатата палитра от растения, които ботаническата градина събира в себе си е гинко билоба, едно от малкото оцелели растения при атомните нападения над Хирошима и Нагасаки.

Тук расте и прародителят на маслината – Филирея, по-известен с местното си име „парнар”, южноамерикански „маймунски банан”, ягодоплодни видове касис и други. От дръвчетата се забелязва бамбукова горичка и десетки видове цветя, включително и някои изключително редки сортове като Албиция деалбата, за която е характерно, че цветчетата й заспиват след залеза на слънцето.

Вася Серафимова споделя, че в градинарството няма тайни и трикове, изисква се много мерак, здрава работа, а и разбира се да бъде изучен труда на професорите Серафимови – „Субтропични и южни култури”, чийто съавтор е колегата им Иван Илиев. Докато заинтригуваните посетители разглеждат книгата, имат възможността да опитат от трите вида домашно сладко, приготвено лично от Вася. То се приготвя от плодовете на хинапа, също известен като китайска фурма. Известно е, че растението спада към класа на т.нар. суперхрани, защото съдържа в себе си едни от най-ценните за нашето здраве витамини и микроелементи.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *