Часовникова кула Сахат тепе

Една от най-старите в Европа часовникови кули – тази на пловдивското Сахат тепе, отново грейна след продължилата седем месеца реставрация. Сияеща с артистично осветление, кулата отново става притегателно място за пловдивчани и гостите на града. Мястото й на тепето е от времето на Римската империя, когато тук е имало воден часовник. Тя е сред най-ранните в Европа, като по-стара от нея е само кулата в Скопие, построена през 1573 година. Много по-късно са издигнати кулите в Цариград, Одрин и Солун.

Часовниковата кула е построена на възвишението, официално наречено Данов хълм в чест на големия възрожденски деец Христо Г. Данов. Всички пловдивчани обаче наричат мястото Сахат тепе, което в превод от турски означава Хълм на часовника. В първия модерен градоустройствен план, дело на Йосиф Шнитер, хълмът е наречен Часовия хълм. Мястото е било познато с това име още на древните византийци и римляни.

Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 година. Тя е играла ролята на градска наблюдателница на пожарната команда, пазена от страж, който следял дали някъде в града не е пламнал пожар. За целта до часовниковата кула имало топ, вързан за верига и халка, забита дълбоко в скалата. С топа гърмели, когато някъде лумнат пламъци. По същото време на върха на тепето е имало масивна сграда с цилиндрична форма. В нея била барутчийницата и тя била строго охранявана, затворена с масивна врата.

Часовникова кула Сахат тепе

Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година, пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”.

Модата да се строят часовникови кули всъщност идва от Западна Европа, поради необходимостта времето да се измерва със съвременни технически средства. Това е в хармония с предприемчивостта на търговците и занаятчиите, която измества азиатската леност. Така много народи започват да ценят времето. Доста след Пловдив, проспериращите в икономическо отношение български градове, също решават да си построят свои часовникови кули. Пловдивският образец служи за модел на градове като Карнобат, Трявна, Карлово.

Часовникова кула Сахат тепеВ началото на XIX век дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. пловдивчани построяват наново съоръжението, но този път от камък. То е конусовидно и е високо повече от 17 метра. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове. На входа е бил оставен надпис: „В 1227 г. от егира (т.е. 1809 г.) да бъде благословен от Бога този часовник и се възобнови, но да се направи без грешка, положиха се много грижи и труд. Браво и на майстора, стократно браво! Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула е градена 1227 г. Гледайте я и се възхищавайте!“

Тринадесет години по-късно пловдивските властници поръчват от Виена нов часовников механизъм , а през 1909 г. каменният градеж е ремонтиран с труда на бригада майстори от Брацигово. През смутните 40-те години на ХХ век механизмът спира да работи и грижовни пловдивчани го демонтират и прибират в склада на противопожарната служба. По-късно го предават на Етнографския музей, а след това следите на уникалния часовников механизъм изчезват.

Часовникова кула Сахат тепеТогава властите възлагат на стар майстор от Карнобат да направи копие на часовника само по запазените от 1882 г. чертежи. След дълга и деликатна работа, механикът успява да изпълни задачата. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 килограма.

В първите години след Милениума сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. А ремонт на самата кула последно е правен през 1980-1981 г. И се наложи да започнем аварийно реставрацията, каза за SlowTours.BG Георги Стаменов, кмет на район „Централен“ в Пловдив.

„Подменихме покритията, тъй като единият от двата купола бе в трагично състояние. Подпорната стена се самосрути и трябваше да я възстановим. Кулата сега е осветена, цялата инвестиция в реставрацията е 60 000 лева“, посочи Стаменов. Другата седмица ще бъде върната на мястото й изкопаната каменна маса, предстои ремонт на осветителната мрежа на тепето. Ще се монтира LED осветление, така че хълмът да свети в различни цветове.

Георги Стаменов, район ЦентраленПланирана е и система за видеонаблюдение, поставяне на пейки, кошчета за отпадъци. Веднага щом условията позволят, ще се организира дорбоволческа акция за почистване на хълма. Георги Стаменов припомни, че още по време на Римската империя на върха на Сахат тепе е имало воден часовник, построен в някогашен храм на Венера.

Имало е и слънчев часовник, а доказателства за историческото им съществуване това са открити през 1920 г. при изкопни работи в района. Такива водни и слънчеви часовници е имало в цялата ранна Византия, с тях древните хора определяли времето за църковна служба. Идеята сега, допълни Стаменов, е да направим възстановки и на водния, и на слънчевия часовник, за да може Сахат тепе пак да се превърне в Хълма на часовниците.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *