Ашуре

Седемте зърна на ашуре – сладкиш за благодарност и берекет

Сладкишът ашуре за мнозина е вкусна комбинация от сварено жито, варива, сушени плодове и ядки, но мюсюлманите у нас свързват празника Ашуре (Ашура) с избавлението на човешкия род от Потопа. В с. Фотиново, Пазарджишко, битува легендата, че на този ден пророкът Ной слязъл на сушата. Той предложил на синовете си да приготвят вариво от последните зърна, останали на кораба, като благодарност към Бог за избавлението. Така били сварени жито, царевица, фасул, а полученото ястие било наречено ашуре, пише Мария Йорданова в изследването си „Месецът на ашуре“.

В други региони на страната има друга легенда – след като Ной (Нух) слязъл на твърда земя със синовете си, взел седем вида зърна – два вида грах, ръж, боб, пшеница, просо, ориз, и ги сварил. От тогава до днес ашурето се приготвя от седем броя варива. Идеята е, че макар и последни, тези зърна са сварени с благодарност към Бог за спасението на хората и с вярата, че това им действие ще бъде възнаградено. Фотинци казват: „Даваш ли, ще ти се върне“.

Названието на варивото в различните краища на България звучи различно -ашура, ашуре, ашер. Във Фотиново е познато като ашуре. Местните хора го правят от фасул, ориз, боб, грах, царевица, лешници, добавя стафиди, орехи, сушени сливи и кайсии. Фотинските домакини първо варят царевицата в пепел и вода, после житото, отделно фасула. Добавят към сварените зърна сгъстен сироп от вода и захар и когато всичко заври отново, слагат орехите, сушените сини сливи, стафидите.

Домакинята тръгва по къщите и раздава ашурето до последното зрънце. „Колкото no-бедни хора нахраниш с ашурето, по ще ти е видено пред Бог, че си го направил“, казват фотинци. Зърнените храни при варенето имат свойството да увеличават обема си. С тяхното наедряване е свързана и вярата, че както наедрява зърното, така ще наедряват и посевите, ще се множи и доброто, ще има берекет. От друга страна зърното е символ на плодородието, на новото начало.

Шиитите също приготвят и раздават ашуре, но свързват деня със смъртта на внука на Мохамед – Хюсеин ибн Али. Аналог на ашурето при християните е приготвянето на вариво на Андреевден и на обредната храна кешкек в Ямболско и Хасковско. Подобан е традицията при арменците, които правят ястието ануш абур (в буквален превод – сладка супа) на Коледа.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *