Трявна

На по-малко от 20 километра от урбанистично оживеното Габрово едно кътче от възрожденска България се е запазило и до днес. Трявна, а недалеч от нея и село Боженци, още изглеждат по начина, по който са изглеждали през XIX век, запазили очарованието на тогавашната архитектура, на чаршиите, на шекерджийниците и кафето на пясък.

Дори и никога да не сте стъпвали в Трявна, няма начин да не сте чували за Часовниковата кула – един от символите на градчето. “1814 г. – направиха сахатя тревненски”, пише в своя „Летопис и родословие” местният поп Йовчо. Високото 21,15 метра съоръжение е строено от тревненски майстори.

През 1815 г. братята Къню и Геню Радославови от Габрово изработват часовниковия механизъм, който работи и до днес. Изграждането на кулата е плод на две важни обстоятелства: осъзнатата необходимост на тревненския еснаф от часовникова кула, която ще въведе общовалидни за всички занатчии начало, почивка и край на работното време, и нареждането на търновския валия капуджи баши Фейзи ага от същата година да бъдат вдигнати часовникови кули в Трявна, Елена, Габрово и други селища.

Трявна Часовниковата кула
Часовниковата кула в Трявна

Според изследователи на възрожденската ни архитектура, тревненската кула е най-хармоничната у нас. “Тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник, какъвто габровци нямат и го считат за най-високо здание на този свят. Той е тяхната гордост. През 1889 г. случайно разправях на един нашенец за парижкото изложение и негова венец – Айфеловата кула, колко е висока тя и величествена.

Тревненската кула е най-хармоничната у нас

Патриотът тревненец ме пресече още в началото: Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?”… И при сичките ми уверения, че тя е 20 пъти по-висока, добрият нашенец съмнително се усмихваше: “Ами виждал ли си я нея ти сам?” Когато му казах “не!” той не можа да се начуди как аз “учен човек” съм се оставил на немците /немци тревненци казват на всички западноевропейски народи/ да ме тъй очевидно лъжат.

“Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!” отсече той. В лице на тоя гащат нашенец цяла Трявна защищаваше своята слава. И, бога ми, ви казвам, мен това не ми се показа никак смешно”, пише поетът Пенчо Славейков, който е роден в Трявна. През 1971 г., по случай 100-годишнината на тревненското читалище, на кулата е монтиран механизъм със запис на песента “Неразделни” по текст на Пенчо Славейков.

Неговата и на баща му – Петко Рачев Славейков, къща, е на главната улица в Трявна. Строена е около 1830 г. Тъстът на Петко Славейков я подарява на младото семейство. В тази къща Петко Славейков подготвя за печат първите си книги, от тук започва неговата богата просветна и обществена дейност. Експозицията в къщата има документална и битова част. Показани са и оригинални предмети на фамилията. Посетителите могат да видят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише.

Пазят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише

Петко Славейков 8 години е учителствал в местното Старо школо, в което се е помещавало Второто светско училище в България след Априловската гимназия. Тук, в т. нар. обща стая са се съхранявали книги. Помещението е известно като „Книгохранителницата на Трявна” от1847 година, която е непризнатата първа читалищна библиотека у нас. В експозиция за просветното и учебно дело в Трявна през Възраждането, най-интересната част е възстановка на класна стая от 1839 г.

Музей на възрожденската тревненска живописна школа
Музеят на възрожденската тревненска живописна школа

В Трявна се струва да се види и родната къща на героя от национално-освободителните борби, приятел и съратник на Васил Левски – Ангел Кънчев. На 5 март 1872 г. при опит да премине в Румъния е заловен и като не вижда никакъв изход, се самоубива. “За честните хора е такава смърт”, пише в едно писмо Васил Левски. Битовата уредба в къщата е автентична – черги, миндерлъци, съдове, всичко е от онова време. В долния кат на къщата има експозиция за живота и делото на Ангел Кънчев, включени са документи за революционните борби на тревненци, както и оригинални техни оръжия.

Старият мост е емблематичен символ на Трявна

Мостът е другият емблематичен символ на Трявна. Строен е през 1844-1845 г. Първоначално бил от дърво, но след поройни дъждове реката прииждала и често го събаряла. Затова тревненци решили да го построят от камък. Строежът поверили на майстор Димитър Сергюв, който дълго избирал камъка – да издържа на студ, жега и водна стихия. Направил моста в римски стил –висок, сводест и силно изгърбен да може свободно да пропуска придошлите буйни води на река Тревненска. Дълъг е 25 метра, широк е около 4 метра. Големите плочи от дялан камък били захванати помежду си с железни щифтове и оловни припои. Повече от 160 години мостът е устоял на всички бури и стихии.

Мостът в Трявна
Мостът в Трявна

В прочутата Даскалова къща днес се намира Музеят на резбарското и зографското изкуство. Тя носи името на своя собственик хаджи Христо Даскалов – търговец на коприна и гюлово масло. Къщата е известна с двата си резбовани тавана – двете незалязващи слънца на Трявна. Те били резбовани след легендарен облог през 1808 година. Хаджи Христо Даскалов извикал целия си род, майсторите-строители и видни еснафи и резбари, за да я осветят.

На трапезата еснафите казали много похвални думи за разкошния план на къщата, но не обелили и дума за липсващата вътрешна украса. Това натъжило стопанина. Свъсил вежди и старият майстор Димитър Ошанеца и рекъл: „Аз на двете големи соби такива тавани от дърво ще изрежа, че навсякъде другаде да не се срещат като тях”. Слушал го младият калфа Иван Бочуковеца и казал: „И аз мога да направя тавани от дърво и те няма да бъдат по-лоши от тези на майстор Димитър”.

Резбованите слънца по таваните на Даскаловата къща са резултат от облог

Така двамата сключили облог, работили от Гергьовден до Димитровден, когато изтекъл срокът. Отново свикал чорбаджи Христо тревненските еснафи. Когато отворили вратата, където работил младия Иван, всички ахнали от изненада. Толкова ярко изгряло пред очите им палещото юлско слънце – символ на младостта и жаждата за живот, та рекли: „Майстор е Иван Бочуковеца, признава му се майсторството”. Но когато влезли в другата гостна, останали поразени от красотата на тавана.

Даскаловата къща в Трявна
Едно от слънцата в "Даскаловата къща"

Оттам също греело слънце, но то било спокойното и мъдро майско слънце, обсипано с 88 на брой маргаритки, от които нито две не се повтарят. Старите майстори признали: „Майстор е вече Иван Бочуковеца, но баш майстор – Уста е Димитър. Нему се пада червения пояс на първомайсторство в Трявна”. По тази легенда през 1927 г. писателят Рачо Стоянов написва драмата „Майстори”, а по-късно композиторът Парашкев Хаджиев – опера със същото име.

Пл. „Капитан Дядо Никола” в Трявна е единственият в България напълно запазен автентичен площад

В Даскаловата къща може да се види и уникалната дърворезбена колекция от скулптури на български ханове и царе от Първото и Второто българско царство. Площад „Капитан Дядо Никола” в Трявна е единственият в България напълно запазен автентичен площадов комплекс, включващ църквата „Архангел Михаил”, Старото школо и Часовниковата кула.

Силистренецът капитан Дядо Никола се прочува като водач на въстание през 1856 г., в което повежда дружина от 13 души от Лясковския манастир през Габровския балкан. Пред Габрово около днешния Шиваров мост става решителното сражение с турците. Четата тръгва към Трявна и при Дончевци капитан Дядо Никола е убит от засада. Главата му била донесена на площада в Трявна.

Снимки: Wikipedia

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *