Свиленградско малеби

Вече цял век един град пази тайната на древен, кадифен на вкус, сладкиш – Свиленградското малеби. Днес само една фамилия знае секретната рецепта и продължава неговото производство. В семейния сладкарски цех външни хора не се допускат, не са позволени и снимки, защото рецептата, технологията и инсталациите за производство са част от дълбоко пазената тайна. В нея ще бъдат посветени участниците в гастро тура “Вино, Сакар и Свиленградско малеби – неочаквано добра комбинация!”. Дегустацията на Свиленградско малеби е във фокуса на това пътешествие назад в миналото, сред дебрите на историята, вкусовете и виното.

Рецептата за нежния десерт е донесена от арабския свят в Града на коприната в началото на миналия век от Георги Карагеоргиев, който бил чирак в шекерените работилници в Близкия изток. Малебито започнало да се произвежда в сладкарница „Пчела“ на свиленградчанина Мустафа паша. Дюкянът станал хит и просъществувал до 9 септември 1944 г. Синовете му усвоили занаята, а след това запазили тайната на рецептата и за наследниците си.

Дори през войните производството на Свиленградско малеби не е спирало дори и за ден. През 1965 година малебито започнало да се прави в тогавашния местен Кооперативен съюз. Впоследствие градският хлебозавод наследил непроменената технология. От 23 декември от 1990 г. Свиленградско малеби се произвежда само в цеха на фирма „Парапина“ – семейно предприятие, в което днес се правят стотина вида торти, 30 вида пасти, дребни сладки, еклери, целувки и прочутото малеби.

Спецификата на Свиленградското малеби е, че се произвежда от мляко и оризово брашно. В миналото то се стривало със специални каменни хромели на ръка. Сега направата на брашното е механизирана и се извършва със специално направени в „Парапина“ машини. Без оризово брашно и без специфичния розов аромат обаче десертът не може да се нарече Свиленградско малеби. Той е лек и лесно смилаем, затова когато майките спрат да кърмят децата си, започват да ги захранват освен с леки каши и пюрета, но и с малеби. Зърнената основа на ориза е изключително бедна на мазнини, протеини и целулоза и не съдържа глутен, за разлика от останалите житни култури. За Свиленградското малеби се използва само един специфичен сорт едрозърнест ориз, сят и ожънат в България, а прясното мляко се доставя от проверена кравеферма.

Всеки ден направата на малебито започва в 5,30 часа сутринта. Сместа от оризово брашно и мляко се разбърква и се вари на бавен огън. Когато се сгъсти, сместа се пълни на ръка в малки кофички, където изстива и накрая се залива с ръчно приготвен захарен сироп с аромат на роза. Най-добре е да се консумира охладено до 4-5 градуса, когато розовият букет има най-силен аромат и вкус. През лятото се сервира с ванилов сладолед, който не потиска специфичния аромат на роза. В Свиленградското малеби не се влагат консерванти, затова трайността му е едва пет дни. По тази причина малебито не се дистрибутира и продава никъде другаде в страната.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *