Сусамов тахан

Въпреки че таханът е близък до българския вкус, много хора не го разпознават като суперхраната, която всъщност е. Изключително богат на силиций, магнезий, калий, фосфор и мед, таханът е чудесно допълнение към много ястия от традиционната ни кухня.

Освен това, за сусамената паста (тахан) се знае, че съдържа високо количество на витамини от групата В и по-специално – В1, В1 и В6, а съдържанието на калций е цели пет пъти повече спрямо това в същото количество краве мляко. Ето защо това го прави и чудесна храна за подрастващи с цел регулиране на костния растеж и структура.

Таханът е основна съставка в много ориенталски и азиатски ястия, като хумус например. Добива се от фино стрити сусамови семена и има пастообразна консистенция. Може да бъде приготвен както от бели сусамови семена, така и от кафеви.

Важно е да се отбележи, че при втория вид, вкусът ще бъде по-твърд и леко пикантен, но пък продукта ще запази доста по-голяма част от полезните си вещества. Обичайния метод на приготвяне е като се смесят равномерно и двата вида.

Тахан с мед
Таханът се консумира, смесен с мед

Сусамовото масло може да бъде алтернатива на така вредното олио. Маслото от сусам се усвоява напълно от организма и не оставя негодни за храносмилане отпадъчни вещества. Друг не особено известен факт е, че таханът е по-богат на белтъчини от сиренето, соята и дори някои видове месо.

В България се отглежда предимно в околността на Ивайловград, като местните имат различни рецепти за добиване и приготвяне. В някои села например все още използват камъни за стриването на сусама. Преди това е задължително да е бил грижливо изсушен на слънце и запечен в пещ, за около 7 часа при температура от 40-42 градуса.

Модерните проучвания изтъкват тахана като суперхрана, която освен всичко ни предпазва и от най-различен вид болести. Мнозина го препоръчват срещу язва и костно-ставни заболявания да опорно-двигателната система, като остеопороза например. Препоръчително е да се комбинира с мед в комбинация 1 към 1, поради острия си и необичаен вкус.

Освен това носи огромно количество енергия и придава усещане за ситост. Освен като десертна подправка или добавка към основни ястия, таханът може да се използва и за направата на различни видове дресинг за салати. Три части вода, една част тахан, лимон, чесън и сол се разбъркват докао се получи хомогенна смес – отлична рецепта за дресинг на зелена салата през пролетните месеци!

Сусам
Сусамът е основната суровина за производство на тахан

Българската кухня е приела много заемки от изток – от Отоманската империя и от Ориента, от където винаги през вековете е текла миграция. Яркостта на използваните подправки, на лютивото, търпеливата обработка на месата и зеленчуците, ядките и сушените южни плодове – смокини, кайсии, сладката от плодове в сироп и мармаладите, локумите и халвите, медените сосове, широката употреба на бобовите култури, ориза – всичките те с голяма вероятност са дошли от там, преди да се интегрират напълно в националното меню.

Така е и с тахана. И все пак той, сред всички тях, прави изключение – малко българи знаят със сигурност от какво се прави той, и още по-малко се сещат повече от рецепта-две, в които да го употребят.

Като начало, работата с тахана е леко объркана в българския език – което всъщност сигурно изразява и объркването по темата в нашите глави. “Тахан” (tahina, tahini в различни езици) в оригинал е паста от смлени сусамови семена – сурови или печени, като в процеса от тях са отстранени люспите.

В България, обаче, човек може да се натъкне не само на “тахан”, или “сусамов тахан”, но и на “слънчогледов тахан”. Преди да побързаме да заклеймим грешката, трябва да кажем, че тя е вярна – думата tahina на арамски идва от “смачквам”, “смилам”, “стривам”.

И в английски език има подобна употреба, и като цяло, по тази логика “тахина” вече означава гладка паста от стрити семки, или дори ядки, каквито и да са те – теоретично може да се появи и бадемова, орехова, кедрова, че и фъстъчена, която още няма в английския сигурно само защото същият продукт има друго популярно име – “фъстъчено масло”.

Допълнително объркване в България идва и от устойчивото съчетание “тахан халва” – популярно, но за мнозина май също неясно. “Тахан” на практика отличава халвата, направена със сусамови или слънчогледови семки, от грис-халвата, в която в България не се слага тахан.

Оригиналният тахан, сусамовият, е изключително разпространен в кухните на Близкия Изток, Турция, а и в известна степен – в Гърция. Той е съставка освен на халвата, също и на хумуса и бабагануша (пюре от нахут, тахан и патладжани). Но употребата му е много по-широка от това – той се сервира с меса, зеленчуци, че дори и в десерти.

Въпреки това човек трябва да познава особеностите му, за да може да го употребява добре. С приятния си маслено-ядков вкус, таханът може да произведе много ярки съчетания. Той обаче е толкова силен, че лесно се оказва доминиращ и за създаването на по-фини ястия трябва да се ползва много предпазливо.

Съхранението му също не е много лесно. За да остане с добър вкус, е по-добре да се държи в хладилника. Растителното масло в него обаче има склонност да изплува на повърхността и разбъркването му на гладка маса след това е доста голямо предизвикателство. Така или иначе, той е изключително любопитен и характерен продукт, и може много да обогати домашното готвене.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *